Какво е общото между Свети Йоан, минотавъра и секси мъж от камък?
Нищо? Дори и да са короновани като символи, то поне силен спомен ще оставят след посещенията ни на Патмос, Крит и Родос.
Патмос, иначе прекрасен остров, е обсебен от идеята за Сейнт Джон, деянията му и стотици религиозни туристи. За разглеждане на манастира трябваше да се понапънем физически. Но историите за Св. Йоан бяха интересни, съдейки по това колко дълго ги разказвахме после :-)
С какво запомних Патмос? Чудни гледки от високо и някакъв типичен гръцки специалитет със сирене и тесто.
Крит - не се записахме за винения тур в търсене на Зорба, решихме да видим минотавъра. Дворецът на минотавъра може да се каже че е дворец, но няма нищо общо с минотавъра. От древен език, гръцки ли беше не помня, това означавало двойна брадва. Разочарование? Не, насладихме се на уникално и единствено по рода си червено, ползвано в постройките. Но, не е като да не отнесе и доста уникални базици на негова сметка :)
И стигаме до прекрасния Родос - с липсващия колос. Старият град на Родос беше нашата първа цел. Посрещнаха ни каменни крепостни стени, тесни улички, по които някога се е чувал звука от копитата на рицарските коне. В различните дворци имаше и градини, пленяващи окото, а не може да не споменем за факта как всичко беше много добре запазено и поддържано.
И разговорите се въртяха около една идея, която май се хареса на всички ни.
Някак си по-голям остров, как да не вземеш кола от столицата и да идеш до някой плаж?
Нямаше второ мнение по въпроса, яхнахме колата, наета и докато се усетим очите ни се любуваха на Линдос.
Въпреки атрактивния начин за придвижване с магаре, решихме да се разходим до плажа пеша. Да се топнем в кристално чистата вода и след борбата с няколко гироси и бири да поемем пътя към кораба.
А там на кораба, там бяхме на коктейл с капитана.
Нищо? Дори и да са короновани като символи, то поне силен спомен ще оставят след посещенията ни на Патмос, Крит и Родос.
Патмос, иначе прекрасен остров, е обсебен от идеята за Сейнт Джон, деянията му и стотици религиозни туристи. За разглеждане на манастира трябваше да се понапънем физически. Но историите за Св. Йоан бяха интересни, съдейки по това колко дълго ги разказвахме после :-)
С какво запомних Патмос? Чудни гледки от високо и някакъв типичен гръцки специалитет със сирене и тесто.
 |
Оживен спор за датата на построяване на манастира
|
 |
| Tези нещо ги е напекло слънцето |
И стигаме до прекрасния Родос - с липсващия колос. Старият град на Родос беше нашата първа цел. Посрещнаха ни каменни крепостни стени, тесни улички, по които някога се е чувал звука от копитата на рицарските коне. В различните дворци имаше и градини, пленяващи окото, а не може да не споменем за факта как всичко беше много добре запазено и поддържано.
И всичко това звучи прекрасно, но почти беше станало обяд а ние рагледахме всичко, което беше запланувано. Време беше да охладим душа, да си кажем наздраве и да решим какво още можем да покорим на острова.
И разговорите се въртяха около една идея, която май се хареса на всички ни.
Някак си по-голям остров, как да не вземеш кола от столицата и да идеш до някой плаж?
Нямаше второ мнение по въпроса, яхнахме колата, наета и докато се усетим очите ни се любуваха на Линдос.
Въпреки атрактивния начин за придвижване с магаре, решихме да се разходим до плажа пеша. Да се топнем в кристално чистата вода и след борбата с няколко гироси и бири да поемем пътя към кораба.
А там на кораба, там бяхме на коктейл с капитана.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментирайте на воля!