Леко разтърсване и после нищо. Второ по-силно и пак нищо. Вярно, че е пролет, но това едва ли беше поредното земетресение. Това беше спалният вагон от Кунминг до Дали и плавния му преход от стари релси на още по-стари. Лекото поклащане и олюляване си имаха своя приспивен чар и чистите чаршафи спомагаха също. В нашето купе с четири легла се помещаваше и един тих и симпатичен китайски младеж, който не гъкна и не захърка цяла нощ. Това беше втора класа спален вагон в дълбоката провинция Юнан.
Идилията имаше своя край, когато настана време да се набутаме с всички останали
пасажери да слизаме. Тоалетните бяха преживели много в тази дълга нощ, и всички като по часовник се изреждаха да си мият зъбите...много е важно да си с чисти зъби, дори когато от миризмата на тоалетна ще припаднат всички хора.
Гарите в Китай като цяло са едни оживени, да не кажем претъпкани места. Дори в шест сутринта имаше опашка на излизане от китната гара в Дали и съвсем скоро бяхме на друго оживено място - пазарът. Пазарите са обикновено автентични места за всяка държава, там можеш да се запознаеш с много неизречени истини и много интересни хора.
В такива исторически местенца с традиции можеш най-добре да се запознаеш с местната кухня и обичаи. Например видяхме как се правят оризовите нудъли и как измъчена костенурка рекламира кремове за ръце. Макар и да се чудехме накъде да се обърнем, защото на всеки ъгъл имаше нещо причудливо, всъщност ние бяхме по-причудливи за околните. Не останахме неогледани и непоздравени от продавачите и минувачите.
След пазара се насочихме към околните села да попием малко Далийска архитектура и обичаи от хората Баи. Улиците бяха доста спокойни, може би хората си движеха задачите и нямаха време да празнуват първи май. Дори в ателието за бродиране с коприна не се намери жив майстор да покаже как от двете страни на паното се бродират различни картини. Трябваше да приемем на доверие, че е много трудно и отнема на майсторите по 10тина месеца а може и години. Колкото и да бяха убедителни търговците, цените ни разубедиха. Ако се окаже, че машинно се правят тези шедьоври, то тези хорица на село са най-вероятни едни от най-богатите хора.
В селските къщи наблюдавахме и различни разбирания за чистота и поддържане на двора. И да, няма зависимост между това колко императорски династии е преживявала твоята къща и колко тона боклук може да се разпилеят по двора. Но покривите рядко бяха разочароващи - някои биха минали и за покриви на храмове. Покрай уличките и прашните превоз и средства лека полека се изнизахме към езерото Ерхай да понаблюдаваме планината, водата и добре обучените корморани. Спокойствието се поддържаше от още дузина лодки екзалтирани от празника на труда китайски туристи. Повечето лодкари бяха жени, гребяха здраво, за да придвижват пълни с по 20 души лодки. Ние се ентусиазирахме да помагаме, поне докато не гледахме дресираните корморани или платформата с танцуващи изпълнители. След този нов икспириънс си мислехме, че трудно ще видим нещо ново до края на деня.
Видяхме.
Храмът с трите пагоди е местната звезда забележителност. Локацията им в полите на планината и многото езерца около тях ги правят феноменална възможност за снимане на хиляди кадри в секунда.
Старият град на Дали се пръскаше по шевовете от туристи. И в три следобед, и в десет вечерта беше трудно да снимаш нещо без поне десетина души в кадър. Въпреки това, градчето с крепостните стени си имаше своя чар и ние се постарахме да прекараме максимално много време в тази атмосфера. В най-обикновен магазин за чай на едро преживяхме и най-професионалната чаена церемония е Китай. Разбира се това място щяхме да го подминем, ако нямахме някой местен да ни го препоръча. В Китай с доста неща е така...затова е хубаво да общуваш максимално много с китайци. Не само ти дават съвети как да вземеш максималното от престоя си там, но и само така може да опознаеш истинския Китай.
Идилията имаше своя край, когато настана време да се набутаме с всички останали
пасажери да слизаме. Тоалетните бяха преживели много в тази дълга нощ, и всички като по часовник се изреждаха да си мият зъбите...много е важно да си с чисти зъби, дори когато от миризмата на тоалетна ще припаднат всички хора.
Гарите в Китай като цяло са едни оживени, да не кажем претъпкани места. Дори в шест сутринта имаше опашка на излизане от китната гара в Дали и съвсем скоро бяхме на друго оживено място - пазарът. Пазарите са обикновено автентични места за всяка държава, там можеш да се запознаеш с много неизречени истини и много интересни хора.
В такива исторически местенца с традиции можеш най-добре да се запознаеш с местната кухня и обичаи. Например видяхме как се правят оризовите нудъли и как измъчена костенурка рекламира кремове за ръце. Макар и да се чудехме накъде да се обърнем, защото на всеки ъгъл имаше нещо причудливо, всъщност ние бяхме по-причудливи за околните. Не останахме неогледани и непоздравени от продавачите и минувачите.
След пазара се насочихме към околните села да попием малко Далийска архитектура и обичаи от хората Баи. Улиците бяха доста спокойни, може би хората си движеха задачите и нямаха време да празнуват първи май. Дори в ателието за бродиране с коприна не се намери жив майстор да покаже как от двете страни на паното се бродират различни картини. Трябваше да приемем на доверие, че е много трудно и отнема на майсторите по 10тина месеца а може и години. Колкото и да бяха убедителни търговците, цените ни разубедиха. Ако се окаже, че машинно се правят тези шедьоври, то тези хорица на село са най-вероятни едни от най-богатите хора.
В селските къщи наблюдавахме и различни разбирания за чистота и поддържане на двора. И да, няма зависимост между това колко императорски династии е преживявала твоята къща и колко тона боклук може да се разпилеят по двора. Но покривите рядко бяха разочароващи - някои биха минали и за покриви на храмове. Покрай уличките и прашните превоз и средства лека полека се изнизахме към езерото Ерхай да понаблюдаваме планината, водата и добре обучените корморани. Спокойствието се поддържаше от още дузина лодки екзалтирани от празника на труда китайски туристи. Повечето лодкари бяха жени, гребяха здраво, за да придвижват пълни с по 20 души лодки. Ние се ентусиазирахме да помагаме, поне докато не гледахме дресираните корморани или платформата с танцуващи изпълнители. След този нов икспириънс си мислехме, че трудно ще видим нещо ново до края на деня.
Видяхме.
Храмът с трите пагоди е местната звезда забележителност. Локацията им в полите на планината и многото езерца около тях ги правят феноменална възможност за снимане на хиляди кадри в секунда.
Старият град на Дали се пръскаше по шевовете от туристи. И в три следобед, и в десет вечерта беше трудно да снимаш нещо без поне десетина души в кадър. Въпреки това, градчето с крепостните стени си имаше своя чар и ние се постарахме да прекараме максимално много време в тази атмосфера. В най-обикновен магазин за чай на едро преживяхме и най-професионалната чаена церемония е Китай. Разбира се това място щяхме да го подминем, ако нямахме някой местен да ни го препоръча. В Китай с доста неща е така...затова е хубаво да общуваш максимално много с китайци. Не само ти дават съвети как да вземеш максималното от престоя си там, но и само така може да опознаеш истинския Китай.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментирайте на воля!