Валенсия е град с пресъхнала река в него и младежко настроение и старинно обаяние.
Пристигайки вечерта, докато се ориентирахме по малките улички на центъра, забелязахме колко оживено и светло е вечер. Нашето място за преспиване беше на задънена малка уличка точно в идеалния старинен център на града. Края на септември- времето беше идеално да поседиш на някое от многото открити кафенетa и да пийнеш и хапнеш в добра компания.
Вечерните гледки в комбинация с вечерен tapas са повече от приятно преживяване. Отпускащо, и в същото време енергизиращо. В заведенията, пълни с валенсианци, освен че беше много вкусно, гледахме колко щастливи са хората: маса с около 10 души - стават, сядат, идват едни, тръгват си други, всички си казват здрасти и довиждане с целувки по устата. Говорят, говорят, говорят, и винаги има какво да си кажат. Имат си валенсиански език , но всички говорят и испански. Ние се оказахме доста добри в испанския, почти не ни се наложи да ползваме английски, да не говорим как всичко разбирахме, и то като ни говореха бързо. Много приятен език е испанския...и бързо си го припомняш.
Валенсия, като град на морето, се гордее с градските си плажове. La Malvarossa посетихме ние. Широка плажна ивица, спокойна и топла вода, и (слава богу) постоянен ветрец да смекчава ефекта от жаркото слънце. Да не говорим за липсата на шумни заведения, даже всякакви заведения, с изключение на малки будки с най-нужните неща за гладни и жадни хора. А парченцата кокос ги предлагаха неуморните плажни търговци...
Но градът не е плажът. Градът си има други интересни неща. Пресъхналата река Turia не са я направили магистрала. Всъщност реката е отклонена, след като наводнява града. Сега старото и корито е напълно сухо и превърнато в чудесен парк, където можеш да практикуваш какви ли не спортове и изкуства, или просто да се разхождаш, докато подминаваш стари мостчета, интересни растения, и гледки към сградите отстрани на реката.
Защо музата никога не ти идва, когато имаш време да пишеш? Седя и се чудя какъв е отговорът на този въпрос, и се дразня понеже можех да прекарам няколко неделни следобедно-вечерни часа в уюта на дома или някое кафене и да напишa колко страхотна е Валенсия? Снимки - има, но те улавят само моменти. А връзката между тези моменти? Защо, когато имам едва 15 свободни минути, се присещам как до последно отлагахме да видим Централния Пазар, и малко преди да тръгнем към летището успяхме да стигнем до него, а той се оказа затворен за ремонт, но пък така имахме време да си изядем шоколадовите кроасани, подарък за из път от нашите домакини. Или как вървим и стигаме до някоя забележителност, и се радваме не защото сме видели нещо от "must see" на града, а защото сме видели нещо красиво, независимо колко е старо и колко човека са го похвалили в tripadvisor. Безценните предимства от липсата на всякакви видове гайдове. Да не говорим за опияняващото настроение по улиците вечер, когато работят не само кафенета и ресторанти, но и някои арт магазини, и улични търговци, които ти предлагат от голееемите слънчеви очила, не защото уличното осветление е мощно, а защото кой ли не иска да допринесе с шашавия си външен вид за оживленото настроение...
Та за моментите и връзките между тях...Сещам се за паелята. Нали била традиционно валенсианска, та решихме да я включим в графика. Ама в съчетание със сутрешното кафе - безценно.
Makes you fly:)
Още за Валенсия >>
Пристигайки вечерта, докато се ориентирахме по малките улички на центъра, забелязахме колко оживено и светло е вечер. Нашето място за преспиване беше на задънена малка уличка точно в идеалния старинен център на града. Края на септември- времето беше идеално да поседиш на някое от многото открити кафенетa и да пийнеш и хапнеш в добра компания.
Вечерните гледки в комбинация с вечерен tapas са повече от приятно преживяване. Отпускащо, и в същото време енергизиращо. В заведенията, пълни с валенсианци, освен че беше много вкусно, гледахме колко щастливи са хората: маса с около 10 души - стават, сядат, идват едни, тръгват си други, всички си казват здрасти и довиждане с целувки по устата. Говорят, говорят, говорят, и винаги има какво да си кажат. Имат си валенсиански език , но всички говорят и испански. Ние се оказахме доста добри в испанския, почти не ни се наложи да ползваме английски, да не говорим как всичко разбирахме, и то като ни говореха бързо. Много приятен език е испанския...и бързо си го припомняш.
Валенсия, като град на морето, се гордее с градските си плажове. La Malvarossa посетихме ние. Широка плажна ивица, спокойна и топла вода, и (слава богу) постоянен ветрец да смекчава ефекта от жаркото слънце. Да не говорим за липсата на шумни заведения, даже всякакви заведения, с изключение на малки будки с най-нужните неща за гладни и жадни хора. А парченцата кокос ги предлагаха неуморните плажни търговци...
Но градът не е плажът. Градът си има други интересни неща. Пресъхналата река Turia не са я направили магистрала. Всъщност реката е отклонена, след като наводнява града. Сега старото и корито е напълно сухо и превърнато в чудесен парк, където можеш да практикуваш какви ли не спортове и изкуства, или просто да се разхождаш, докато подминаваш стари мостчета, интересни растения, и гледки към сградите отстрани на реката.
 |
| Дали дъното на реката не бива утъпквано от следващите звезди на футбола? |
Защо музата никога не ти идва, когато имаш време да пишеш? Седя и се чудя какъв е отговорът на този въпрос, и се дразня понеже можех да прекарам няколко неделни следобедно-вечерни часа в уюта на дома или някое кафене и да напишa колко страхотна е Валенсия? Снимки - има, но те улавят само моменти. А връзката между тези моменти? Защо, когато имам едва 15 свободни минути, се присещам как до последно отлагахме да видим Централния Пазар, и малко преди да тръгнем към летището успяхме да стигнем до него, а той се оказа затворен за ремонт, но пък така имахме време да си изядем шоколадовите кроасани, подарък за из път от нашите домакини. Или как вървим и стигаме до някоя забележителност, и се радваме не защото сме видели нещо от "must see" на града, а защото сме видели нещо красиво, независимо колко е старо и колко човека са го похвалили в tripadvisor. Безценните предимства от липсата на всякакви видове гайдове. Да не говорим за опияняващото настроение по улиците вечер, когато работят не само кафенета и ресторанти, но и някои арт магазини, и улични търговци, които ти предлагат от голееемите слънчеви очила, не защото уличното осветление е мощно, а защото кой ли не иска да допринесе с шашавия си външен вид за оживленото настроение...
Та за моментите и връзките между тях...Сещам се за паелята. Нали била традиционно валенсианска, та решихме да я включим в графика. Ама в съчетание със сутрешното кафе - безценно.
Makes you fly:)
Още за Валенсия >>
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментирайте на воля!