Валенсия - околностите

    Когато си за малко време в някой град, може би не е добре да го напускаш, за да видиш околностите. Особено ако не са известни никому с нищо. Ще загубиш от времето си, и вместо да видиш няколко доказано известни и красиви неща от града, може да се окаже, че в околностите си отишъл за зелен хайвер. Но без да рискуваш, как ще си сигурен? Ами ако се окаже, че ще преживееш невероятни неща, и то точно когато се насочиш извън града? По-надолу е историята за провинцията около Валенсия, а вие преценете дали в случая риск печели или риск губи :)

    Къде без водопади? Само че този притежаваше особено мощна и студена струя, а настилката под него беше хлъзгава. Нещо като водна пързалка и душ за изтрезняване в едно. Никакви туристи, освен нашата малка групичка. По-смелите (които същевременно бяха и тези с най-лошия махмурлук) решиха да се освежат. Интересна идея за след ергенско парти. Момчето с тялото на Аполон показа завидна хореография под душа...

За не толкова храбрите си остана богатата гледка и опияняващ шум от водопада.

    Влизаме в едно село. Какво е специалното около него? Днес там има празник. Ние отиваме, за да гледаме бикове по улиците. Буквално. Е, предварително се знае кога ще ги пуснат, не е като да се бориш за оцеляване. Не е бягане от бикове по улиците :) Хората се защитават от рогата, като застават зад решетките. Специално пригодени решетки, където човек може да се провре, но бик не. Кой каза, че в затвора е опасно? :) И докато площадът на селото е препълнен с хора, може би ви изглежда тъпо да стоиш зад решетките. Но като пуснат 1-2 бика, зад решетките си един обезопасен наблюдател, дори когато на 1 метър от теб бика удари с глава и разклати цялата конструкция. Не е нужно да обяснявам защо това е незабравимо преживяване.
    В началото хората си хортуват по средата на "сцената", зяпат с надежда към края на улицата, където все още са заключени биковете, всеки наперено си стои и чака да види какво пък толкова страшно, голяма работа. Наблюдатели има и на втория етаж на металните конструкции, мини-затворите, както и някой са излезнали на прозорците на къщите си.
Следващата серия най-точно описва какво става, от момента на последния изстрел натам.

Тука вече броя на отворковците пада до 0. Остават само някои подготвени момчета, които си позволяват хем да дразнят бика, хем успяват да му избягат достатъчно бързо, като се шмугнат през решетките. Имаше един, който се открояваше със своята смелост и хората говореха за него, че имал шансове да стане тореадор, като от онези по телевизията.

    След биковете по улиците следва релакс. Релакс сред природата. Термалните извори, които бяха оспорвани като такива заради температурата на водата в тях - 25 градуса, се оказаха поредния скрит диамант. В началото се е оформило нещо като каменисто плажче, а ако заплуваш по-навътре, отдалечавайки се от "сушата", те обграждат назъбени скали, и тунелчето става все по-тясно. По пътя има две малки пещери, в едната от които трябва да преминеш буйна растителност и клони, за да влезеш.  Но вътре си заслужава - екзотика от стичаща се по растенията вода, пълнеща естествено джакузи. Финалът е скалата за водни скокове. Тук е важно да отбележим, че плуването съвсем не е безполезно умение. На места става дълбоко и единственият начин да се движиш във водата е да плуваш, или някой да те пренесе :) Та ако нямаш късмет или умения няма да стигнеш до всичките закътани местенца...

Язовирна стена, с отвор за пренасочване на водата...

Накрая няколко гледки от високо. Отнемат само едно спиране в отбивка :)