Индия - Делхи

    Столицата на Индия - Делхи - ще остави завинаги белег в сърцата ни.
Очаквахме разстоянията да са големи и народът - много. Първата изненада беше катафалко-подобната рикша, която взехме към хотела. След кратко лутане в района около хотела, успяхме да го намерим. Този хотел също ще остави белег в сърцата ни. Влизайки в стаята, от едната страна те посреща шумът от улицата, а от другата страна шумът и миризмите от вътрешния ресторант. А пък по-набитото око можеше да зебележи и някоя друга мравка по стените :) За нелюбителите на лукса, като нас, това не можеше да е проблем. Особено след като ни донесоха кърпи, само след третото напомняне от наша страна :). Денят прекараме в обиколка по забележителносите на града, с шофьор и кола. Той ни чакаше колкото време е нужно, докато разгледаме и после ни отвеждаше към следващото място.

Президентството

India Gate

Qutb Complex

Чуден палат в мъглата...

Луд умора нема..

Това, която ни шашна в Делхи, беше мъглата. Особено неприятно, ако искаш да виждаш или да снимаш. Да не говорим, че началото на ноември по принцип не се води мъглив сезон... Но климатичните промени не подминават дори Индия. Все пак беше началото на зимата, а пък ние се потяхме по няколко пъти на ден :)
А, и да не пропусна да отдам чест на един от най-вкусните ни индийски обеди. Поне аз си облизвах пръстите (но само на дясната ръка :) ) след него. Вечерята - пак беше достойна.

Първият ни ден в Делхи завърши с Akshardam, комплекс предоставяш възможност да се запознаеш с индийската култура и история в период от 10000 години. Преживяването започна с дълго и изморително чакане на опашка. Толкова си станахме близки с хората до нас, че всеки път когато вдигнеха бариерата, за да пропуснат следващата порция от стадото, се чудехме как да не се премажем един друг. След като и ние добутахме до проверките, където не трябваше да имаме почти нищо в нас, освен шише с вода, евентуално, бяхме разделени по мъже и жени и си беше лукс голямото разстояние между хората. В това великолепно място не се допуска никаква електроника, но пък така гледките ще ги запазим в главите си за по-дълго, надявам се. Понеже се бе стъмнило докато чакахме, светлините пробиваха мъглата и виждахме с почти идеално качество всичко. Огромни градини, паметници, фонтанчета, и по средата големия храм. Оставихме си обувките на мястото за обувки (о, небеса) и боси, с леко чувство на неприязън затичкахме към стълбите на храма. Вътре всичко беше лъщящо и сияещо, като от приказките. Бисерът на вечерта беше шоуто на фонтана, където насядали по заравнени камъни, се очаровахме от шарените танци на струите вода. Ето малко снимки от официалния уеб сайт на комплекса - http://www.akshardham.com/

И докато първия ни половин ден в Делхи беше леко натоварващ (много хора навсякъде), едва на втория (вече пълен) ден в Делхи, след завръщането ни от Агра и Джайпур, разбрахме какво е да срещнеш тези няколко милиона жители за няколко часа :-) Понеже винаги се опитваме да правим това, което и местните, решихме да пробваме метрото. Първо ни бяха подвели, че спирката е далече от хотела, та се опитвахме да уговорим рикша дотам, но нещо не ни се получи, затова тръгнахме пеша. След 6 минути ходене стигнахме до метрото, купихме си билетчета и тълпата ни повлече... Трябваше да сменяме линиите, та не само че си станахме близки и интимни със другите пасажери, но и постоянно внимавахме да не си изпуснем някоя спирка, защото билета е платен предварително до конкретна спирка и на излизане става излагация, ако се опиташ да измамиш. На връщане един любезен господин ни светна, че в метрото имало дял само за жени, ей, като влезнахме там - то широко, то приятно, мирише на жасмин и рози, хладно. Наце за малко да мине и той за женско, но забележка не му се размина. Не е лошо да си жена в метрото на Делхи. Даже и проверките за сигурност, като на много места, бяха разделени по полове, та хем по-бързо, хем и зад завеса те пребъркват ако има нужда.
Но дори и да се почувстваш принцеса в метрото, както ние тримата :), когато слезнахме от него трябваше да повървим до мястото, което искахме да разгледаме. И тогава видяхме доста мъка и мизерия. То канавки, пълни с боклуци, локвички с неясна консистенция, пазари - всичко стои на земята. Някакви хора лежат/спят мърляви по земята.. Бутаница навсякъде. Страшна работа. Та дори и на красиво място като Red Fort, и по-точно:

...пълно с малки игриви катерички, и малки сладки джамийки, и хубави гледки, стимулиращи те да...

..., не можеш да избегнеш контраста, виреещ само на няколко стотин метра:

Тук още е нищо, един ръкав на пазарче

Ходенето (или левитацията?) разбира се е по-безопасно по разбитата част по средата, за да не те отнесе някой на улицата.

Който държи на "истински" подправки от Индия, може вече да не се сърди. Въпреки че може би са най-вкусни, когато се омесят с боклука ;)

Нямаше как да снимаме, когато се лутахме в кръг, опитвахме се да намерим пътя към метрото, или поне да хванем някаква рикша, защото беше опасно да се ходи. По т.н. тротоари вървяха по 5 човека, където имаше място за един. Пресичането беше опасен спорт, защото на никого, ама на никого от тези милиони хора с коли, мотори, вело- и авторикши, колички и какво ли още не, не му пука ти да пресечеш без премазани пръсти на краката например. Пресичането е борба за оцеляване. Ако си бърз и ловък, ще ти се размине, ако някой те пази, също :) Толкова се изморихме от ходене, пресичане, цялата лудница, че просто искахме да хванем каквато и да е рикша, само да си починем и да сме на по-сигурно. Нямахме и вода, но преди да припаднем от дехидратация и надишания прах, намерихме. Със сетни сили стигнахме до един булевард, между двете големи платна, на който прескачахме препятствия от всякакъв калибър и естестество, накрая хванахме рикша, оставихме на човека да се мъчи с три буренца, и заснехме трафика и обстановката....