Индия - Агра и Джайпур

    Тъмна Индия, рано сутрин. Делхи още спи, ние не. Правим мобилизация на всички будни и заспали части от телата си, за да започнем дългоочакваното и желано пътешествие до Тадж Махал. На всичко от горе това не е обикновен ден - аз имам рожден ден. След милите и леко сънени честитки от Бистра и Мартина отидох да получа подарък от заспалия персонал на хотела. На рецепцията цареше мир и спокойствие украсени с леко похъркване от рецепциониста и камериерите.

Наложи се да допринеса с доста голямо количество неспокойствие към тази сутрeшна идилия, когато разбрах, че таксито ще закъснее и не е ясно с колко. След около половин час нещата започнаха да се нареждат. Всичко си беше нормално по индийски стандарти. Шофьорът пристигна с голяма сънена усмивка, пожелавайки ни добро утро и поднасяйки куп извинения за "нормалното" закъснение. И тръгнахме, супееер!!! Разстоянието до Тадж Махал намаляваше, бавно, но сигурно.
Закусихме в крайпътен ресторант за туристи.

    След няколко часа подремване и малки разговори с шофьора, който се оказа истински индийски шофьор, който те кара да се чувстваш в сигурни ръце, пристигнахме в Агра, домът на Тадж Махал, част от седемте чудеса на света.
Малко местенце е това сър, игривo коментира шофьора, като кутийка от кибрит. Оказа се че наистина е така, тук живеят само два милиона, истинско селце :)
Хора, камили, много коли, кучета и маймуни имаше навсякъде около нас. Заедно с местния гид, който ни чакаше там, се запътихме към западния вход на Тадж Махал.

Не се наложи да се редим на големи опашки. Сигурно защото пристигнахме доста рано или по-скоро защото сме чужденци и за нас има отделна опашка - нормално, цената на билета е 37,5 пъти по-скъпа от тази на билета за местните. Докато чакахме дори усляхме да дадем интервю за местно електронно издание - от тях разбрахме, че Тадж е бил затворен заради официална политическа визита. Това бе и причината местните журналисти да се интересуват от нашето компетентно становище по въпроса.

И настъпи моментът - пред нас се изправи бялото архитектурно чудо на света и паметник на една безумно голяма кралска любов - Тадж Махал.

На влизане се слагат специални калцуни (за чужденци) или си събуваш обувките, ако си индиец.

Освен че е впечатляващо отвън, нито малко не изостава с красота и изненади и отвътре.
Белият мрамор и специалните прозорци за насочване на слънчевата светлина, специалните камъни, с които са внедрени произведения на изкуството директно в белия мрамор. Единит от камъните реагира специално на светлина и се получава много красив "пламтящ" ефект.

Тук сме на излизане и аз снимам холивудските звезди присъстващи на моето пътешествие по повод рождения ми ден. Но, явно не съм единствения им фен :)

Фотосесията продължава и на излизане

Следваща спирка Фатепур Сикри (Fatehpur Sikri). Старинен град на около 40 километра от Агра. Построен е върху каменист хълм, обединявайки хинду и ислямски елементи на архитектурата. Ние посетихме няколко палати и една крепост, където се намира известният гроб на Salim Chishti, светец който можел да прави чудеса. Затова днес много хора ходят там и си оставят желанията на гроба на светеца, молейки се да се сбъднат. Хора от всички религии може да се видят тук.

Вътре е задължително да се покрие главата и на излизане те потупват леко по главата за здраве и щастие.

Прозорците бяха направени с резба върху мрамор. Изглеждаха като да имат стъкло. Светнаха ни, че това било така, защото прозорците от едната страна на коридора са с по-малки дупки от тези на другата. Това, че вътре е по-тъмно също допринася за крайния ефект - жените да могат да се разхождат спокойно вътре без була и същевременно никой отвън да не може да види лицата им.

А навън слънцето продължаваше да се бори с мъглата, но гледката беше прекрасна.

Преди тръгване от крепостта решихме да си купим малко слончета от мрамор, които във вътрешността си имаха друго слонче. Майсторът каза, че много му харесва моя шал и предложи да му го дам, а той в замяна да ми даде слонче :)

В съседство беше палатът на един от индийските владетели, който имал 3 жени (хинди, мюсюлманка и християнка) и имал отделни палати за всяка. Като най-големият е на жената от хинди религията, защото тя му родила син. Ето малко снимки:

    От тук нататък последваха няколко часа каране по тъмно, за да пристигнем в Джайпур, третата точка от златният триъгълник на Индия (Делхи, Агра и Джайпур). Там прекарахме нощта в хубав хотел и без възможността да празнуваме рождения ми ден поне с по една бира :)

На другия ден след хубава закуска в двора на хотела се потопихме в културните изживявания, предлагани от Джайпур. Наричат го розов град или още индийския Париж. Разгледахме няколко от забележителните палати на града.

И така се запътихме към креспостта Амбър, разположена на хълм с гледка към езерото Маота на около 11 километра от Джайпур.

Там се предлага възможността да се качиш до крепостта на гърба на слон, но ние се отказахме, защото имаше огромни опашки. Но за сметка на това се насладихме на гледката, след като се качихме горе с колата.

 

Вътре беше много оживено, с музика, маймуни, слонове, туристи и неизбежното търговци :)

Местният гид много добре разказваше историята на крепостта и детайлите около архитектурните постижения там.

Стаята с огледала

Следваща станция беше астрономичската обсерватория, разбира се имаше и астрологически аспекти, но Индия без хороскопа си не би била това което е. Впечатляващо беше да се разхождаш из най-голямата постройка от този тип в Индия, която все още работи.

Джантар Мантар

Ето и един колаж със снимки от многобройните и огромни инструменти:

Разбира се и тук не ни се размина славата и блясъкът на звездите.

По пътя към кралските гробници набързо посетихме и един храм от религията Sikh.

На кралските гробници беше много тихо, спокойно и с красиви постройки. На входа ни посрещна едно много приятелски настроено и усмихнато детенце. Разбира се, получи си награда :)

Тук даже и разказите не бяха много времеемки защото искахме да се насладим на спокойствието. Нямаше други туристи, нямаше търговци, а само тишина и слънце. Рядко се намира всичко това събрано на едно място в Индия.

Дойде време да си кажем сбогом с нашия гид и да поемем дългия път с кола към Делхи.

За край ще споделя любимото ми изказване на нашия шофьор - "Incredible India Sir!" :)