Индия - Керала

    Като че ли за разтоварване от бързото темпо на Индия, точно на края на престоя ни, кацнахме в областта Керала. След прашното пътуване през пустинята на Раджастан, многобройния Делхи и модерния Бангалор, се пренесохме много на юг, към тропическия климат на зеленото кътче на Индия. Още по пътя от летището към града Кочи, където щяхме да прекараме една нощ, изненадахме отвикналите си от толкова зеленина очи. Буйната растителност дойде с бонус високата влажност. Но горещо или не, хвърлихме багажа в нашата къщурка и се насочихме към Fort Kochi. На път към еврейския квартал, дружелюбните млади жители на Кочи ни поздравяваха, а ние бързахме да видим колкото се може повече на светло...

    Нямаше как да се разминем без пазаруване на подправки. Понеже сме скучни, не пазарувахме от бабите, които бяха проснали подправките си директно върху земята в Делхи (и в непосредствена близост до купищата боклук). По линията с начесване на красти, Марти най-накрая опита сока на млад кокосов орех. А пък рикшите тука бяха много по-модерни и поддържани, да не говорим за приятелски настроените шофьори. Един дори ни зариби да гледаме Керала шоу и ни закара до там.

Видяхме различни видове танци, които повече приличаха на постановки изпълнени с много музика, емоции и колоритни костюми.

Накрая имахме възможност да се снимаме със звездите на вечерта

Къщи-лодки в местенцето на Бог

Областта Керала, както и по-специфично Алапуджа, накъдето се запътихме, се хвалеха с рекламни табели като "God's own place". На първо време богатата природа даваше тук-таме божествени гледки, но това чудо на природата, което видяхме в лицето на т.н. backwaters, беше върхът! Това е система от блата, лагуни, и други сладководни басейни, свързани с канали. На места толкова тесни, че само с кану могат да се преминат. На места доста широки, с обширни ивици суша помежду им, където се помещават цели села или курорти.

На нашата лодка плаваха капитан, готвач и помощник, които своевременно да угаждат на всеки наш каприз. Спалнята ни беше луксозно оборудвана и с джакузи, но нещо ни спря да го ползваме. При движението по водата се получаваше лек ветрец, който наред с гледката от палми и лотуси, лодки и малки къщички, действаще напълно релаксиращо.

За чинии имахме бананови листа, за които спряхме за момент на брега, готвачът ги отряза от дървото, изми ги и почна да ни сервира току-що сготвения обяд. Много вкусно :-)

Тази храна и опияняващото обкръжение изкушаваха много да се поддадеш на следобедна дрямка. Аз като един виден фотограф :-) бях над тези неща и както може да се види от снимките, заслужаваше си.

Късна следобедна закуска, паниран банан и индийски чай масала. Малко табла и наслаждаване на гледката наоколо.

    Приятните часове, прекарани в мързелуване и наслаждаване на обкръжението ни, минаха неусетно. Започна да става късно и ние закотвихме, за да пренощуваме на... едно затънтено място с уникален залез.

Разходихме се по тънкото парче земя, заобиколени от вода и растителност. Птиците пееха и разкрасяваха и така прекрасния пейзаж около нас.

Разхождайки се посетихме и един самотен дядо, който живееша в една колибка, в която имаше електрическа помпа за прехвърляне на вода от едната към другата част на блатото. Не можахме много да си поговорим заради езиковите бариери, но излъчването му беше приятно.

И това не е всичко, дойде време за залеза и започна играта на цветове на небето, а многобройните палми танцуваха върху последните лъчи слънчева светлина. Нямахме избор, освен да им направим една фотосесия.

Дотук, идилия, с право рай за младоженци. Когато се стъмни обаче, фауната се активизира. Дори и големите бири от по 600 и нещо не изгониха хилядите мушички, които кацаха навсякъде по нас. Ако попадаш в една от двете категории - любител на природата или добре навлечен с дрехи - се понася цялото изживяване :-) В някои държави взимат пари за нежен масаж от малки мухички.

    На другия ден пристигнахме на пристанището, заредени с енергия и готови да поемем по пътя към България. Полет до Бангалор, малко пазаруване и вечеря и след това кой от къде дошъл, а от там да се прибере до България :-)

Преди това шофъорът ни ни заведе на плажа в Алапуджа. Много широка и почти празна плажна ивица, изкушаваща да се настаниш удобно. Но жегата и наближаващият полет не ни позволиха да се опънем на този интересен плаж.

Съвет: Не пазете Керала за медения си месец, както много двойки бяха направили. Мястото комбинира екзотиката на тропика със специфичния чар на Индия и е неповторимо!