Лондон

Очакванията са много мощно оръжие. Те могат най-хубавото преживяване да превърнат в много лошо и обратното. Много хора са ни говорили за Лондон, но мненията бяха много противоречиви. Затова отидохме там с ниски очаквания и желание сами да успеем да преценим. Но, както винаги ние сме хора, на които им идва отвътре да търсят положителното. Забавен факт е, че Лондон ни прие в своите прегръдки и въобще не ни затрудни в търсенето на хубавото и положителното в него.

Посрещането не беше толкова топло и очарователно, предвид ремонтите и авариите по няколко от линиите на метрото, което малко затрудни достигането до мястото за настаняване.

След това за какво да се оплачем, всичко тръгна по мед и вода. Първата ни точка беше да си купим билети за туристическите автобуси за обиколка на Лондон. По път към офиса им минахме покрай Националната художествена галерия на Лондон и какво да видим, имаше представяне на парадни оркестри от различни американски колежи. Беше интересно да се види на живо, след като само по филмите сме виждали подобни изяви.

И време беше, яхнахме автобуса за разглеждане. Тук ни вървеше по вятър. Ние като инатливи магарета стояхме на горната открита част на автобуса, за да не пропуснем някоя гледка. А само два дни по късно, когато ни тръгна по вода, бяхме готови да прегърнем удобствата на долния етаж. Така сух и спокоен. И ето малко снимки от начинанието:

Стана време да се запознаем и с английските пъбове. Не може да се оплачем нито от храната нито от бирата :) Обслужването навсякъде ни впечатли, все едно сме на гости в домовете на сервитьoрите. Един с радост ни обясни как да стигнем до пицария, защото неговата кръчма по това време не предлагаше храна. Какво да правим, като искаме да вечеряме, когато лондончани привършват последното питие...

Нямаше как да минем без fish and chips

Почна да се стъмва и Лондон разкри своята романтична същност под красивото осветление.

На другия ден започнахме оптимистично като за край на старата и посрещане на новата година. Денят започна с чакане на опашка за билети на окото на Лондон. Хем сме си ги купили онлайн и сме чакали на една опашка, за да вземем ваучери, оказа се че за по-голям кеф се чака и на още една опашка. След това опашката за самото колело, общо взето около 50 минути от чакането за билет до качването.

Обаче, не може да се каже, че не си струваше. Всичките 20 минути на колелото, 4D филмчето след това, и забавният колаж как седим между две кабинки на Лондонското око.

След тези прекрасни панорамни гледки и още малко разходки - почивка за хапване и най-вкусния бъргър до тук :)

Като за навечерието на Нова Година, Херодс беше препълнен с хора. Минахме супер за малко, колкото да видим какво е то Херодс.

Посрещнахме Нова Година на Вестминстърския мост, между Биг Бен и Окото на Лондон. Имаше супер много хора, с разни бутилки по джобовете :-) и музика навсякъде. За музиката няма да коментирам, можеше и по-добре. От многото хитове, най-популярен се оказа неизвестен за нас индийски певец. Неговата песен взриви тълпата. Но като настъпи чаканото отброяване, еуфорията стигна своя пик и зарята не позволи да откъснем поглед от нея.

За преди тръгване към София, оставихме посещението на Гринуич. Малка опашка, за да се снимаш на нулевия меридиан. Погъделичкахме интереса си към астрономията в планетариума. Всички заведения в селото Гринуич бяха пълни. Тук се сблъскахме за първи и последен път с липса на обслужване. Буквално. Седяхме, и просто никой не дойде при нас...Но това ни прати директно в мексикански ресторант, след който дълго си облизвахме пръстите.

Не може да се спори, че дори и модерната част на града е красива

Посетихме и St. Paul и потеглихме към Гара Виктория, от където към летището.

Довиждане Лондон и до нови срещи, със сигурност ще ги има.