Гърция - Миконос

    Още със слизането от кораба разбрах, че ветрецът на Миконос не се шегува.
Още в началото на разходката към града, косите бяха разчорлени, вадеха се връхни дрешки, а дамите с феерични поли вече съжаляваха, че точно днес са ги облекли. Иначе слънцето припичаше за последно, преди да се скрие между морето и далечния бряг, и ни радваше с лятно топло време в началото на септември.

    Улички, малки и уютни, малките къщички наредени една до друга и една върху друга се къпеха в последните лъчи на слънцето. Човек може да си помисли, че така са си получили белият цвят, който допринася към сюррелистичното усещане. Малките заведения с деликатеси от морето ти напомнят, че денят е завършил, и че трябва да се потопиш в нощта, радвайки се на мъждукащите светлинки в далечината.

    Oтплавахме по тъмно, изоставяйки мирния и бял Миконос, носейки се по разбунтуваното и черно море.