Брюксел се оказа за нас повече от приятна изненада. Не знам с какви очаквания бяхме тръгнали, все пак не беше и главната роля за него отредена. Обаче като поддържащ актьор се справи превъзходно!
Любителите на бирата оставаме очаровани от разнообразие във вида, вкуса и поднасянето на бирата, действието се развива в леко закътана централна уличка на Брюксел. А хладното време, че дори и досадният дъжд не пречат на удоволствието да пробваш високоалкохолни предложения под газовата печка.
А за "вкъщи" си взехме най-шарените етикети от магазина...
За кулинарните изкушения и развалените фигури - кратко и ясно. Вафли с тонове белгийски шоколад или свежи ягоди и сметана и омацаната карта, която ни прекара през улицата с морските дарове.
Но Брюксел предлага далеч повече от ядене и пиене. Те сами по себе си не са достатъчно балансирани, ако не направиш една разходка до пикльото, а още по-добре - да се изгубиш по уличките и да се ориентираш по уличните музиканти. Тях хладното време не ги плаши.
Атомиумът (Atomium) и сградите на Европейските институции доживяха и нашето присъствие.
Докато обхождахме атомите по стълби и ескалатори, набелязахме и парка Mini Europe за разглеждане.
Панорамната гледка не беше за изпускане.
Също и музикалния тунел.
А цялата тази конструкция е направена за панаир и представлява увеличен модел на железен кристал. Добре, че не са я развалили и продължават да я поддържат. А самата идея да си вътре в атомна конструкция е вдъхновяваща.
И ето, разхождайки се из тази огромна и по свой начин красива конструкция на атома на желязото, забелязахме малката Европа.
Нямаше начин да не се отбием. И да - наистина ставаше дума за Европа, защото имаше мини копие на Рилския манастир, като виден представител на България.
Вдъхновени от малките постройки, решихме да посетим и мястото, което за някои хора е баш Европа :-)
Хубаво, хубаво, но колко да е хубаво, като ни чака дълъг път към топ дестинацията на това пътуване- Тенерифе.
Любителите на бирата оставаме очаровани от разнообразие във вида, вкуса и поднасянето на бирата, действието се развива в леко закътана централна уличка на Брюксел. А хладното време, че дори и досадният дъжд не пречат на удоволствието да пробваш високоалкохолни предложения под газовата печка.
А за "вкъщи" си взехме най-шарените етикети от магазина...
За кулинарните изкушения и развалените фигури - кратко и ясно. Вафли с тонове белгийски шоколад или свежи ягоди и сметана и омацаната карта, която ни прекара през улицата с морските дарове.
Но Брюксел предлага далеч повече от ядене и пиене. Те сами по себе си не са достатъчно балансирани, ако не направиш една разходка до пикльото, а още по-добре - да се изгубиш по уличките и да се ориентираш по уличните музиканти. Тях хладното време не ги плаши.
Атомиумът (Atomium) и сградите на Европейските институции доживяха и нашето присъствие.
Докато обхождахме атомите по стълби и ескалатори, набелязахме и парка Mini Europe за разглеждане.
Панорамната гледка не беше за изпускане.
Също и музикалния тунел.
А цялата тази конструкция е направена за панаир и представлява увеличен модел на железен кристал. Добре, че не са я развалили и продължават да я поддържат. А самата идея да си вътре в атомна конструкция е вдъхновяваща.
И ето, разхождайки се из тази огромна и по свой начин красива конструкция на атома на желязото, забелязахме малката Европа.
Нямаше начин да не се отбием. И да - наистина ставаше дума за Европа, защото имаше мини копие на Рилския манастир, като виден представител на България.
Вдъхновени от малките постройки, решихме да посетим и мястото, което за някои хора е баш Европа :-)
Хубаво, хубаво, но колко да е хубаво, като ни чака дълъг път към топ дестинацията на това пътуване- Тенерифе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментирайте на воля!