Потопихме се в живота на пътуващите парагвайци, както се потопихме в собствен сос в нашето седемчасово пътуване. Руралните гледки и миризмата на труженическа пот отстъпиха пред застроения профил на отсрещния град Посадас и миризмата на изгорели газове. Enacarnación ни посрещна с празни улици, беше Коледа все пак.
Областта около наскоро направения плаж Сан Хосе на река Парана беше друга приказка. Алеите, поляните, плажа, капанчетата преливаха от празнуващи компании. До всяка компания имаше поне един съд за мате и няколко човека се изреждаха да смучат от традиционната амброзия. Костанерата кипеше от живот, докато слънцето бавно залязваше зад брата на Енкарнасион в Аржентина, Посадас.
Приятно ни изненада промяната към по-добро в този град. Ако бяхме дошли преди няколко години, сигурно щяхме да бързаме да се махнем. Но една костанера(крайбрежна алея), един плаж на реката и едно самбодромо правят чудеса. Парагвайците си нямат излаз на море и затова река Паранá е устроена да решава частично този проблем в Енкарнасион. Самбодромото привлича стотици хора през януари и февруари, когато се провежда Карнавалът.
На около 30км от града може да се посетят Йезуитски мисии(misiones jesuíticas), които са в добро състояние и могат да разкажат за това католическо движение, целящо да покръсти индианците. Съвет от нас: не ходете в много горещ ден.
Да се върнем на развиващия се регион. Може би откъм развитие могат да наблегнат малко на туристическата страна. Първо организираните турове са безумно скъпи и второ няма много информация. Ние попитахме и стигнахме до Тринидад с междуградския транспорт, който лятно време е крайно некомфортен. Да не говорим, че отнема доста време и без испански ще е невъзможно да се придвижиш. То и испанският може да се подобри, например ако не изяждат по две-три букви от всяка дума. Чудно ми е и ние ли толкова зле говорим български, и какво ли ще прави някой чужденец, дето е учил книжовен български...
Да не се оплакваме, защото езикът е това, което се говори, а не това по учебниците. Пък и напредваме доста бързо, защото към стандартния процес за превеждане се поддържа и процесът "какво може би иска да ти каже човекът".
А пекът не прощава и ние се чудим какво става, какви са тия прогнози за дъжд, пък ние се врем под чадъра и пием по 6 литра вода и не се издържа. Отговорът дойде в 4.30 през нощта, когато се случи толкова силна буря, че чак ни събуди! Затова ще продължим с алтернативите в дъжд...след малко:)
