Парагвай - Аржентина - Уругвай

Планът беше да тръгнем от Енкарнасион сутринта, да складираме раниците на автогарата в Посадас и да разгледаме аржентинския му брат от другата страна на Парана. Проливният дъжд промени плана. Издебнахме дупка в пороя и скочихме на спирката да чакаме рейса за Посадас. Когато не ти трябва, минава по-често. След 30 минути влезнахме и поседнахме. Изведнъж започна да се пълни с хора, о не, започна да прелива. Шофьорът качваше всеки желаещ, а вътре хората се изнервяха. То не бяха торби за пазар, колети, кашони, бебета, луди, миризливи. И ние с раниците за капак. На Парагвайската граница рейсът само нас чакаше да ни набият печата. После стана още по-зле, дъждът се усили и имаше задръстване по моста...за  пореден път съжалихме, че сме се къпали. И в крайна сметка след още половин час влезнахме в Аржентина за втори път. Автогарата в Посадас беше като всичко останало там - мокра - и нашата културна програма се отложи. Имахме нощен автобус от 20.00. На гарата преобладаваха кучета и съмнителни физиономии и имаше една много долна кръчма с много високи цени. Намерихме офис на компанията, с която шяхме да пътуваме и се населихме на тяхното диванче. 7 часа пускахме корени, два пъти се смениха служителите и стана време да си легнем на кама седалките в автобуса.

Явно са били удобни, защото бяхме учудващо добре наспани на сутринта. Нагостиха ни с вечеря и закуска и така влезнахме в Ретиро, автогарата на Буенос Айрес. Беше пълня лудница от хора и будки и разбира се нямаше cambio, а така се нуждаехме от кеш... проучихме въпроса къде да си оставим раниците, че имахме цял ден преди ферибота за Колониа в Уругвай. Не повече от километър от гарата се намираше порта от където ще вземем ферибот. Там имаше къде да оставим раниците за 10 лева на парче за цял ден и тръгнахме да покоряваме централната част на града. Има доста големи улици и кръстовища, дето за да ги пресечеш минаваш няколко пешеходни пътеки, някои от които доста дълги, едвам стига зеленото :). На няколко пресечки от порта се намираше централната улица Флорида, пешеходна зона, пълна с магазини от всякъде, както и с хора. Тук на всяка крачка имаше мъж или жена да крещи cambio, cambio.... Жалко че бяхме загубили почти час на официалното бюро за обмен, а тук и курса е по-добър. Нищо сега сме за няколко часа, като се върнем от Уругвай ще е за повече и ще направим далаверата. Сградите огромни, високи и европейски. Все едно се разхождаш в някоя западно европейска столица, обаче при яка жега :) 

Едва ли след днешните температури и ден и половина път можеше да се очаква да миришем на цветя и рози, когато с ферибота пристигнахме в Колония дел Сакраменто, Уругвай. Но миризмата се поправя с душ, така както умората се поправя с нови силни впечатления и изживявания. 

Още от обиколката на Южна Америка