Аржентинска Патагония - Ел Калафате

Ел Калафате е лесно достъпно(летище, автобуси) градче, което противно на очакванията е интересно място да прекараш няколко дни. Освен да се разхождаш из алпийския стил по уличките и да се подкрепяш със cerdero patagónico(месото е от агне), можеш и да насготвиш туй онуй с продукти от магазина или да обикаляш малките хостелчета и хотелчета в търсене на гледки докато залезе слънцето(вчера залезе в 10  вечерта). И докато дългите и късни залези те държат буден, през дългите дни можеш да се забавляваш с нещата, които са на малко повече ходене или возене от Калафате.

1. Лагуна Нимез

На двайсетина минути пеша от центъра, този парк или резерват е най-доброто място да
срещнеш стотици видове птици. По двукилометровата пътека се стига до две малки лагуни, от където могат да се наблюдават птиците. Стига се и до входа за плажа на езерото Архентино. Това е искрящосиньото блаженство, което се вижда от високо или по пътя за Ел Калафате. Lago Argentino е най-голямото сладко езеро в Аржентина, което снабдява с всякакви пъстърви и други вкусни риби. Но за нас си остава най-прекрасният син цвят, пълнещ окото насред степите на провинция Санта Круз.

И така, птици, степи, езеро и лагуни...една приятна разходка за няколко часа, а билетчето от 70 песос за чужденци важи за една седмица. Ще ви трябва толкова, ако искате да заснемете всички птици. И внимавайте да не настъпите някои от техните яйца.

2. Ел Калафате може да е на не повече от 200 метра надморска височина, но зад него има планина! Изкачвайки се до 1000+ метра и климатът се променя, минаваме от степи в пустиня. С тези пейзажи спокойно може да се заснеме филм тип "Властелинът на пръстените" или да се направи някой ултрамаратон. Тази местност се нарича още Балконите на Калафате. Поради силния вятър, нашият ден там започна с промени в плана. Не се качихме с лифта, а с камион 4x4. Казват, че зимата не духало. Но сега е лято и беше друго, в някой силни моменти направо можеше да те събори. А ние сме тръгнали с АТВ...жал ни хвана за велосипедистите, но те поне бяха по надолнището и там може би нямаше толкова вятър. Огромни естествени скулптури от камъни и издялани скали се редуваха с каране по била и гледки към искрящото езеро Архентино. Да се чудиш накъде да погледнеш и накъде да се наклониш, понеже беше трудно да се държиш на пътя. Щеше и каската барабар с главата да ми отнесе. Много силно преживяване, не се усетихме как е минал един час, натискайки много мощно кормилото за да хванем някои завои, които вятъра не искаше да хванем. Централата на подобни спортни активности бе Cerro Huyliche, много духовита хижа, ама поне ни стоплиха с по един горещ шоколад и ни почерпиха с мъфини. На връщане и дума не ставаше за лифта, но пък камионът мина по един извит и стръмен път, нещо като местния вариант на Ruta de la muerte. На практика от лошото време намазахме две екскурзии в една.

3. Езда

Гаучотата с техните големи къщи с кожи от овце и много коне има какво да предложат. Не се изисква предишен опит, макар че поне командата за спиране е хубяво да я знаеш. В случай че ти се падне някой размирен кабайо бланко, който предпочита да пасе, докато не му смигне някой гаучо - и тогава става най-бързият кон. Просто го яхаш без много да му мислиш. 

Гледките си заслужават - минаваме през степите, през пясъка, около огромното езеро Архентино и виждахме планината. Дори и силния вятър успяваме да го надяздим, особено когато мотивацията на конете е добра. Неусетно минават два часа. На прибиране играем играта да уцелиш пирон с халка на въже и похапваме сладък хляб.

Плодът Ел Калафате(вкусен е)

И за да имаме сили за всичко това, ето какво си похапвахме:-)

Още от обиколката на Южна Америка