Това е Лагуна Торе, една от многото, които може да се видят в северната част на националния парк Los Glaciares. Сърцето на събитията е селцето Ел Чалтен. Създадено само за туристи. В него може да се яде и спи и да се правят приготовления за походи, разходки, експедиции и т.н.
Има три-четири обозначени изхода, които водят към
най-различни части от планината. Има пътеки с дължина 3-4 километра и такива с 11-12, с различна сложност и изискващи различен опит. Ние започнахме с преход към Лагуна Торе с дължина около 11 километра и отиване и връщане отнема 5-6 часа. Има изкачвания и спускания, няколко километра е напълно равно. Минава се покрай реката, образуваща се от водата от глетчерите в района. Като сме при водата, струва си да се спомене, че паркът толкова добре се съхранява и поддържа, че може да се пие всяка вода от него. Никъде не може да се купи вода, защото навсякъде в природата има и то много, просто си пълниш бутилката от реката, от поточето, лагуната и т.н. Та Лагуна Торе лежи в подножието на върхове Соло и Торе (Cerro Solo y Cerro Torre) и големия глетчер (Glacier Grande) и водата в нея е доста студена, не знаем колко точно градуса, но някой от нас опита да се топне и си беше студеноооо :)
най-различни части от планината. Има пътеки с дължина 3-4 километра и такива с 11-12, с различна сложност и изискващи различен опит. Ние започнахме с преход към Лагуна Торе с дължина около 11 километра и отиване и връщане отнема 5-6 часа. Има изкачвания и спускания, няколко километра е напълно равно. Минава се покрай реката, образуваща се от водата от глетчерите в района. Като сме при водата, струва си да се спомене, че паркът толкова добре се съхранява и поддържа, че може да се пие всяка вода от него. Никъде не може да се купи вода, защото навсякъде в природата има и то много, просто си пълниш бутилката от реката, от поточето, лагуната и т.н. Та Лагуна Торе лежи в подножието на върхове Соло и Торе (Cerro Solo y Cerro Torre) и големия глетчер (Glacier Grande) и водата в нея е доста студена, не знаем колко точно градуса, но някой от нас опита да се топне и си беше студеноооо :)
Направихме си импровизиран обяд, защото в магазините в Ел Чалтен няма много избор и се съобразяваш с каквото има и вземаш с теб.
 |
| Наградата след дългия преход |
Последваха още два часа и половина връщане до селцето, където си сготвихме и определено уморени се отнесохме в дебрите на сънищата.
На другата сутрин се събудихме преди алармите наспани, усмихнати и без мускулна треска или поне не силна такава. Закуска и пазар за обяд, слагаме го в раницата и потегляме. Този път сме се запътили към Лагуна Капри. От там има уникална гледка към най-високия връх в областта Фиц Рой (Cerro Fitz Roy). Качва се за час и половина, ако иде човек и до специалния мирадор за върха, както направихме, се връзва на два часа.
С прекрасната гледка пред нас и студена вода от лагуната седнахме на се напечем на слънцето и да обядваме. Бяхме големи късметлии, защото такива дни в годината са малко с толкова много слънце и малко вятър, направо се броят на пръсти, а ние сме от два дни тук и двата са такива :)
Обаче почва да подухва повечко, облаците все повече почват да се навъртат около върха. Към тениските добавяме и суичъри, и якенца. Плановете ни да продължим още два часа нагоре до Laguna de los Tres, която се препоръчва да се отбягва при лошо време, започнаха да се развалят. Опаковахме се и лека полека надолу. Пък нужна е и почивка преди посещението на най-големия глетчер в Аржентина, Виедма, която трябва да се състои утре. Използваме времето за разходка из единствената голяма улица в Ел Чалтен, малко пазар и после на по бира и документиране. Трябва да се отдели време, за да може да се сподели магията на пътуването с много хора :)
Следващите дни ни предоставиха такова време за почивка и документиране, и то много. Валеше и духаше, а ние предимно мързелувахме и готвехме, четяхме и се социализирахме с другите нищоправещи хора. Гадното време в Ел Чалтен те поставя в такива безизходни ситуации и какво става, когато просветне малко слънце - всички се юрват навън. И ние решихме да използваме последния си следобед за най-лесната пътеки до водопада Chorrillo del Salto. Изумително беше как с 3км ходене по равно стигаш до толкова прекрасно нещо. Така е в Ел Чалтен - за всякакъв тип туристи винаги има по нещо. Заслужава си името Столица на Трекинга. Заслужава си и логото "Viento, mucho viento".
Обаче почва да подухва повечко, облаците все повече почват да се навъртат около върха. Към тениските добавяме и суичъри, и якенца. Плановете ни да продължим още два часа нагоре до Laguna de los Tres, която се препоръчва да се отбягва при лошо време, започнаха да се развалят. Опаковахме се и лека полека надолу. Пък нужна е и почивка преди посещението на най-големия глетчер в Аржентина, Виедма, която трябва да се състои утре. Използваме времето за разходка из единствената голяма улица в Ел Чалтен, малко пазар и после на по бира и документиране. Трябва да се отдели време, за да може да се сподели магията на пътуването с много хора :)
Следващите дни ни предоставиха такова време за почивка и документиране, и то много. Валеше и духаше, а ние предимно мързелувахме и готвехме, четяхме и се социализирахме с другите нищоправещи хора. Гадното време в Ел Чалтен те поставя в такива безизходни ситуации и какво става, когато просветне малко слънце - всички се юрват навън. И ние решихме да използваме последния си следобед за най-лесната пътеки до водопада Chorrillo del Salto. Изумително беше как с 3км ходене по равно стигаш до толкова прекрасно нещо. Така е в Ел Чалтен - за всякакъв тип туристи винаги има по нещо. Заслужава си името Столица на Трекинга. Заслужава си и логото "Viento, mucho viento".
И да добавим малко практически истини:
1. Магазините в Ел Чалтен са по-скъпи и с по-малък избор от тези в Ел Калафате. Заредете се добре и не забравяйте, че торби няма никъде по националните паркове.
2. Мухите са големи и нахални. Дразнят потните катерачи и трекъри. Бавни са и позволяват да бъдат убити лесно в пристъп на гняв.
3. Удобни обувки за смесени терени. Нагоре и надолу, камъни и пясък, кал и прах. И много клони и други удобства от подобен тип.
4. Интернетът е сателитен и много бавен(когато го има).
5. Сдобийте се с празна бутилка за вода - в магазините вода не се продава, а и не е нужно - всеки поток, езерце и чешма те даряват със сладка и чиста вода.
 |
| Зелените степи пълнят окото и душата |
