Оказа се, че живеят в Кастелар, един от провинциалните градове на Буенос Айрес, или иначе казано на 40мин. с влака. Тези 40 минути се оказаха преходът от многоетажни булеварди и сгради, шум и мръсен въздух към зелени дворове, малки къщурки и спокойствие. Нашите нови приятели се оказаха от по-щастлива част на 18-милионния конгломерат. Дните ни минаха неусетно в разговори и истории. Научихме много интересни неща за града и Аржентина по един много приятен начин и имахме някои забавни моменти.
Например нашето пътуване до квартал Бока. Шаки получи колата от баща си Роберто, за да заведе почетните гости до Ел Каминито. Получи и напътствия, понеже не е лесно с 6-етажни детелини и прочие. Ние уж имахме GPS, но той не се връзваше със сателитите точно когато трябваше. И така, готови за страсти и цветове в Каминито и Бока, с GPS и лист схема с упътване, майката на Шаки Грасиела, Шаки и ние двамата потеглихме. Качихме се на голямата магистрала към Капитал и след известно време се чудихме кой изход да хванем. Не било толкова лесно да пробваш, понеже ако не уцелиш понякога влизаш във Villa(на аржентински виша), което представлява квартал, в който не искаш да влизаш. По едно време точно обсъждахме мръсни думи на испански и бяхме напреднали в урока, точно на онзи израз, с който пращаш някого да върви на м* си, на далеко. И докато го повтаряхме и се хилехме, изпуснахме изхода от едно кръгово и наистина отидохме на м* си. Но ние бяхме едни спокойни и щастливи хора от провинцията и така и стигнахме до Каминито.
Беше пълно със стотици хора, дошли да се насладят на запазените шарени сгради, цинковите стени на старите Конвентишота и много графити и рисунки. Този беден имигрантски квартал е една от най-големите атракции на Буенос Айрес и пази чара на крайностите. Conventillo представлява общо жилищно пространство, където всяко семейство живее в една стаичка, а всички ползват общ двор и тоалетна за социализиране :) и до ден днешен хора живеят така, макар и да са съвсем малко. И от една страна си проправяш път през прането на съседа, за да минеш, докато от другата страна стоят елегантни и лъснати танго танцьори и те чакат за снимка. Изкуството е в разгара си - картини и колажи, художници, ресторанти с представления, музиканти и фигури на Папата и Марадона те омагьосват до последно.
И в допълнение на няколко пресечки грее в синьо и жълто стадионът на Boca Juniors, отбор без нужда от представяне.
Освен с разговорите ни с Шаки и Гидо, с които обменяхме опит и интересни факти, проверявахме някои неща опитно. Например проверихме дали в Аржентина бялото вино става, само че с четири бутилки нямахме достатъчно данни да излезем със заключение:) Домашният хляб беше ясен, особено варианта с пръжки, който много добре се връзва със сочния пъпеш от пазара. Ние определено ядяхме нестандартно за тази държава(стандартът е месо на всяко ядене). Но трябва да се опитват различни неща. Пихме мате, по-точно ни направиха специалния вариант на чай мате, който е по-лека версия за неопитни ентусиасти.
Най-голямата изненада за нас беше вечерята в El Rodeo. Място, където живеят истински гаучос, обяздват истински коне и поддържат постройките като от едно време. Беше събота вечер и ресторантът в центъра на ранчото беше пълен. Беше ясно, че ще ядем хубаво телешко и ще пием домашно червено вино:-)
Нашата весела компания от 7 души беше VIP, заради нас отвориха музея, за да покажат неща като седлото, с което някой е яздил до...Аляска и каретата, в която се е возил президента Перон. Управителката се оплака, че тия гаучоси само за коне мислели и намерила музея в окаян вид, но сега щяла да го светне. Вътре имаше истински находки, които с години никой не е поддържал. И извън музея беше не по-малко интересно. Гаучотата се разхождаха горди със своите шапки, пищни колани и затъкнати ножове, а джамбурето с традиционни танци като chacarera и remedio се вихреше без почивка. Празненството беше във вихъра си, а на нас продължаваха да ни обръщат специално внимание. Кулминацията беше когато прекъснаха музиката и специално ни благодариха, че сме там, дошли от толкова далече с аплаудисменти от всички. Трогнати сме!
На сутринта след матето се разделихме с нашите приятели, за да се поемем с такси, влак, метро, автобус (гратис, добри хорица) и самолет към нашата дългоочаквана дестинация - Патагония!
Още от обиколката на Южна Америка
