На централния пазар (Mercado del Puerto в Стария Град) имаше цяла тълпа от млади и стари усмихнати хора, които се къпеха едни други с вода и сайдер. По едно време и група самба барабанисти се появи и приповдигна още повече настроението. На чужденците не им се размина, кой както минаваше от там излизаше мокър :)
Ние носехме сериозно количество техника и документи в нас, така че не ни беше все едно дали ще ни намомрят и се наложи да
пообиколим малко по страничните улички, за да се доберем до апартамента ни.
То и това не се оказа напълно безопасна стратегия, защото имаше хора по покривите и балконите, които замерваха минаващите с балони, пълни с вода или направо с кофи. Имаше и един човек, излязъл с маркуча на улицата и благославяше стабилно. С малко бягане успяхме да се измъкнем само с мокри крака :) Съседите обаче също бяха излезли на улицата и къпеха без милост :) Някакси се измъкнахме и се прибрахме без щети в стаята си, която имаше прекрасна гледка към пешеходната улица, та можехме с голямо удоволствие да наблюдаваме тези странни, но определено много забавни новогодишни празненства.
Чудехме се как ще издържат от обяд до Нова Година с това темпо на къпане и бягане, и се унесохме в сладка дрямка. Когато се събудихме, разбрахме как. Към 21:00 решихме да минем да хапнем нещо, да купим нещо за пийване и да празнуваме с нашите домакини на покрива покрай огъня и скарата. Ако сте гледали филма "The purge" - ей така изглеждаха улиците, празни с хвърчащи листа от изхвърлени стари календари (друга традиция в Монтевидео) и всичко затворено. Викаме ей ни на за първи път ще посрещаме новата година гладни и жадни.
пообиколим малко по страничните улички, за да се доберем до апартамента ни.
То и това не се оказа напълно безопасна стратегия, защото имаше хора по покривите и балконите, които замерваха минаващите с балони, пълни с вода или направо с кофи. Имаше и един човек, излязъл с маркуча на улицата и благославяше стабилно. С малко бягане успяхме да се измъкнем само с мокри крака :) Съседите обаче също бяха излезли на улицата и къпеха без милост :) Някакси се измъкнахме и се прибрахме без щети в стаята си, която имаше прекрасна гледка към пешеходната улица, та можехме с голямо удоволствие да наблюдаваме тези странни, но определено много забавни новогодишни празненства.
Чудехме се как ще издържат от обяд до Нова Година с това темпо на къпане и бягане, и се унесохме в сладка дрямка. Когато се събудихме, разбрахме как. Към 21:00 решихме да минем да хапнем нещо, да купим нещо за пийване и да празнуваме с нашите домакини на покрива покрай огъня и скарата. Ако сте гледали филма "The purge" - ей така изглеждаха улиците, празни с хвърчащи листа от изхвърлени стари календари (друга традиция в Монтевидео) и всичко затворено. Викаме ей ни на за първи път ще посрещаме новата година гладни и жадни.
За късмет в последния момент се докопахме до едно супер малко магазинче и си купихме вино, хляб, кашкавал и зеленчуци от консерва :) скромно, но от сърце. Собствениците на апартамента се оказаха вегетарианци, та бяха приготвили страхотна салата и като обединихме сили си спретнахме страхотен купон на покрива до рано сутрин. В полунощ почва чистката, пиратки и фойерверки хвърчаха от всякаде и навсякаде, и така продължиха около час. Малко прекалено ни се стори и както ни разказаха, всяка година имало инциденти с фойерверки. Можело да нямаш достатъчно пари да си купиш храна, обаче за фойерверки ще намериш. И картините като от война бяха придружени от песните на няколко кораба, акостирали наблизо.
На другия ден по улиците не беше по-различно. Но, перфектно за разглеждане. Срещахме само чужденци, като нас с фотоапарати в ръцете. След 2-3километрова разходка намерихме едно отворено заведенийце, та да хапнем нещо сготвено. За вечеря пак нашето магазинче в квартала беше единствената опция. The purge 2 щеше ли да започне скоро?
Като цяло Монтевидео ни хареса, голям, но не огромен град с големи площади и паркчета. Прекрасна алея за разходка покрай реката и известно пристанище, на което спират световно известни круизни кораби. Традициите са забавни, може би това се има предвид под "ще се къпя на Нова Година". Обаче първи януари е като след паднала бомба, да живеят кварталните магазинчета, те си знаят кои са!
Останаха неща и за следващия път. Примерно в меркадото в стария град имаше много интересни барчета с огромни скари, които бяха много вървежни. Но, не успяхме да ги пробваме.
До Монтевидео пристигнахме безпроблемно след два часа и половина път с удобен автобус. Тръгваме си от тук с ферибот към Буенос Айрес и с много приятни спомени и изживявания. Чао Уругвай и до нови срещи.
Още от обиколката на Южна Америка
