Различните хора демонстрират любовта си по различен начин, но общото между всички винолюбци е желанието за усвояването на много прекрасни моменти в един дълъг и щастлив живот. Ние сме били активни любители на виното навсякъде по света, не сме пропускали възможност да опитаме от всичко интересно и традиционно, сблъсквали сме се с
хубави и с не малко лоши вина, но така е с любовта - при няколко проблема не се отказваш.
хубави и с не малко лоши вина, но така е с любовта - при няколко проблема не се отказваш.
Мендоса беше дългоочаквана спирка в нашата обиколка на Южна Америка. Оказа се, че във или около града може да се правят още двайсетина различни неща, но на кого му пукаше?
Винарни, докато не преброиш до 1200, лозета, докъдето ти виждат очите, това е Мендоса в очите на 90% от посетителите. Докато вятърът ни брулеше в Патагония, се стопляхме с мисълта за чаша малбек. Докато вадички се стичаха от нас по горещите улици на Буенос Айрес, се охлаждахме с идеята за чаша торронтес. Вече виждахме как въртим педалите из долината Майпу(Maipu), как с още десетки ентусиасти вдигаме прах по селските пътища в надпревара към следващата изба. Чудехме се как ще се задържим на колелото след третата дегустация, и какви ли щуротии ще изскочат по пътя. Не ни се наложи да разбираме, след малка травмата до Перито Морено се отказахме от колелата и вината и останахме само с вината :-)
Най-логичното нещо, когато не караш велосипед, е да наблегнеш на виното. Поддържайки тази максима, прекарахме цял ден в четири винарни, които се постараха да ни впечатлят. Макар и спомените ни да се преустроиха след толкова много проби, да видим какво ни остана, преди да се отнесем в дебрите на някое чилийско вино от конкуренцията...
Аржентина много се гордее с рязката промяна на качеството на производството си преди около двайдесет години. Разправят, че преди правели вина за масата, нищо кой знае какво, но нещата се променили и сега дори самите аржентинци повече си пиели собствените елегантни вина. С високата самооценка идва и тежката задача да убедиш чужденците. Трябва да се признае, че в пустинята не е лесно да се отглежда грозде и са направили страхотни напоявания. Също и защита от градушка - по-богатите изби не бяха пощадили пари за всякакви защити, да не говорим за стандартните маркери като розови храсти. И докато областта Uco Valley се радваше на различен климат и надморска височина, то тук в Lujan се стараеха повече, за да поддържат традициите си и реномето си. В по-старите винарни впечатление ни направиха бетонните ферментатори, които даже си вършели работата по-добре от модерните им събратя.
Бенегас(Benegas) датират от около 1908 година и собствениците имат няколко изби. Имаха дълга изба, бълба с френски дъб докъдето ти стигне окото, и специални килии с няколко екземпляра от всяка реколта и всяко вино. В такъв затвор да те затворят! Нагостиха ни с розе за добре дошли, младо шардоне, малбек като за среща с приятели, санджовезе(рядко срещано в Аржентина извън купаж) и за финал - каберне фран от 2006.
Крусат(Cruzat) са специализирани в производството на пенливи вина. Интересното беше, че и ние се поспециализирахме в бутилирането на класико екстра брут и чак след докосването до тези сложни процеси, можехме да се насладим на натурално 60/40 пино ноар/шардоне и екстра брут розе от пино ноар. Собствената си бутилка с етикет поставен накриво се наложи да изпием същата вечер...личеше си че сме попили малко от професионализма...
Финка Десеро (Finca Decero) e изба, започната от нула, но резултатът беше впечатляващ. Освен романтичбите гледки към планините и зелените редове грозде, ресторантът се погрижи да запълни и стомасите ни с гурме манджи. Ние отново наблегнахме на виното - сира, малбек, каберне совиньон и бисера - пети вердо (petit verdot).
Alta Vista ни посрещна директно в дегустационната си, където започнахме градивно със розе от средната класа, за да продължим с лъжливия торронтес през купаж каберне совиньон и кабрне фран до малбек от 2009 и да завършим с 80/20 кмалбек/каберне совиньон - бутилка за 800 песос на промоция. Някои от вината на тази изба влизат в класациите. А стоте най-хубави вина, имат рейтинги 90+ в класациите WE, WA и така нататък.
Слънчев ден, много вино! Познаваше се, че ни е харесало по зачервените бузки и замечтаните погледи. Пропити с идеи какво да пием в следващия ресторант и какво да грабнем от следващия магазин, се върнахме с бавна крачка към жегите на Мендоса. Наистина е пустиня! Но след като опитахме от плодовете й, само се надяваме да има повече такива пустини! Амин!
Още от обиколката на Южна Америка
