Да се пътува с автобус има много предимства. За да не излезе, че само се оплакваме, ще споменем приятното 8-часово пътуване от Мендоса до Сантяго, директно през планината.
 |
| Селфи на забраненото |
 |
| Curvas peligrosas |
Сантяго е една от многото столици, които са огромни метрополиси със стабилно замърсяване. 8 милиона души живеят там и трябва да има за какво. Дали просто защото дава възможности за по-добър живот, или нещо в цялата лудница ги привлича? А туристите, какво ги привлича?
За три дни успяхме да минем през битовизми до най-историческите места и през кварталните автобуси до най-хвалените вина. Сантяго, като местен, като турист, и като влюбен.
С нашия домакин направихме обиколката на центъра с главните забележителности за един ден. Извървяхме 25 километра, сериозна обиколка беше. Наред със пешеходните улици, църквите, хълма Cerro Santa Lucía и пазарите, се потопихме в тъжната история и търсехме сянката в този топличък ден. Приятна изненада се оказа моте, национална напитка с праскова и ечемик, както и обядът в един западнал пазар от едно време - място, където като турист няма да стъпиш. И само ще загубиш, защото там са най-евтините и вкусни манджи от Чили и Колумбия. За да влезем в калориен баланс, слезнахме пеша по хълма Cerro San Cristóbal -дълга разходка сред природата с гледки към огромния Сантяго, подпрян от Андите.
 |
| Реалността зад пазара |
 |
| Вътре е по-приятно |
 |
| Огромни и евтини порции |
Уцелихме и ежемесечната сбирка на каучсърфинга в парка - култово събиране с обща скара, където всеки хвърля по нещо за печене, всеки яде по нещо и всеки попийва стабилно. Като събереш скара, алкохол и каучсърфъри няма как да не се получи нещо. 60+ души обменящи опит и преживявания, и повечето от тях живееха в Сантяго по една или друга причина. В социализиране и игри привърши алкохола, а ние имахме нужда от почивка преди вечерната сбирка в дома на Даниел. Там пък се демонстрираше свободата на съседските отношения, която най-силно може да се изрази в следния пример. Влиза съседът, няма значение колко е дълъг и ужасен денят за всички. Веднага се подава бира, без никакви въпроси, та той даже не е поканен. Свободата да отидеш при приятели по всяко време без условия и без да те съдят за каквото и да е било.
 |
| Около скарата е най-натоварено |
Минаваме към живота на столичаните. В Пуенте Алто, което е нещо по-голямо от квартал, но не знаем точната дума...както Бруклин се отнася към Ню Йорк, така Пуенте Алто към Сантяго, и може би както Люлин към София поне по отношение на брой живущи. Та от метрото до дома ти имаш два варианта - автобуса, който ти излиза безплатен след метро и те лашка известно време, или колективното такси, което тръгва като се напълни и взима фиксирана сума. Много по-забавен за нас беше вторият начин, където и шофьорите се забавляваха, докато им обяснявахме от къде сме и как учим испански и т.н. Ако искаш да си хванеш такси, с пръсти му помахваш и броят на пръстите отговаря на броя на хората, така например ние махаме три пръста, а таксито отсреща ни помаха два - демек извинявайте, ма имам само две свободни места. Интересно ако имаше едно с кой пръст щеше да го покаже :) Но като цяло всичко ни вървеше по мед и масло, дори и неделния пазар на съседната улица, където ни почерпиха с меден пъпеш и продаваха наистина изгодна тоалетна хартия. Да се върнем на автобусите - и те си имат своя чар, особено като взимат разстояния от 40 минути за 20.
И така стигаме до Конча и Торо - известната изба, която искахме да посетим. И тука като в Мендоса има варианти с колела, с ванове и т.н. Но ние искахме нещо по-неорганизирано, по-свободно и евтино, и нещо, което да работи в понеделник. Запазихме си посещение с повече вина на испански, и се отпуснахме в огромното имение. Докато алеите, лозето и къщурките бяха очарователни, избата беше леко страшничка. Съдържанието й струваше не е ясно колко, и със кратко филмче с ефекти ни обясниха колко е лошо да се опитваш да крадеш оттам - легендата за Casillero del diablo. При този стрес преминахме към втората част от дегустацията с хубавите вина в компания на хубави сирена, и сомелиерът и карменерът ни омаяха. В ресторантът ни изненадаха приятно с предложенията си за храна и вино и отношението и желанието да ни разкажат за всичко, което консумираме. Не усетихме как са минали 4-5 часа.
 |
| На идване - лека усмивка. Сравнете с промяната в края. |
 |
| Криминалните типове, които се опитали да крадат вино |
 |
| Краят. |
Дотук много ни харесват чилийците. Услужливи, помагат, забавляват се. Малко бързичко говорят, но ние споделихме тази обратна връзка с няколко души, и сега се надяваме испанският да премине на едно съвсем друго ниво...и нашият се надяваме да е минал на друго ниво, щом вече няколко пъти ни питат дали сме от Колумбия(дано българският не им звучи като диалект от някое племе). Имаме също много амбициозната цел да научим хората да се разминават на вратите на превозното средство, и дори да им предадем похвата слизам, за да направя място и се качвам обратно. Дотук изглежда нямаме много последователи, немислимо е да слезеш...да не вземe пък да те остави автобусът...
