Денят ни започва с милувки от първите слънчеви лъчи върху цветната лагуна и вкусни палачинки с мармалад и чай от кока. Зареждаме провизии и потегляме смело.
4 х 4 до Уюни ден 1
Пленени в солникът Уюни
Още от обиколката на Южна Америка
Първата спирка, сюрреалистичен пейсаж, дърво от
камъни (Arbol de piedras). Малко след това и Планината със Седемте Цвята.
Следва посещение на високопланинските лагуни, в района има много. И такива с вода от под земята и такива с вода от дъждовете(като няма дъждове изсъхват). Ние посетихме трите най-известни - Honda, Hedionda и Cañapa. Коя от коя по-красива с много фламингота и с високи планини наоколо, които привличаха облаците и дъжда и ни оставяха да си пътуваме на спокойствие. За сметка на това пък полякът се погрижи спокойствието ни да отиде на кино. За пореден път не идва до колата в уреченото за всички време и групата го чака. Този път закъсня половин час при условие, че времето за снимки беше 15 минути. Наложи се с малко приповдигнат тон да му обясним, че това не е частна екскурзия и трябва да разбере, че е част от група, колкото и малка да е тя и че искаме да имаме време да видим всички красоти пред нас, а не да го чакаме и после да бързаме. Оказа се, че има ефект и от тук нататък беше мълчалив и видимо по-точен. На третата лагуна докато се разхождахме и се кефехме на фламинготата и тяхната игра, Джони и Рубен (шофьора на другата половина от групата) приготвиха супер вкусен обяд, който унищожихме за броени минути и тръгнахме да се разхождаме из пустинята с уговорката да ни съберат по пътя като оправят багажите. Някоя трета кола се била развалила и нашите добряци помогнали да се оправи, та имахме много време да се разхождаме из пустинни пейзажи и придобихме представа какво е да се намираш в средата на нищото, без никакви глезотийки за комуникация. Подминахме и солницата Chiguana.
камъни (Arbol de piedras). Малко след това и Планината със Седемте Цвята.
 |
| Сянката от облаците пречи на седемте цвята |
Следва посещение на високопланинските лагуни, в района има много. И такива с вода от под земята и такива с вода от дъждовете(като няма дъждове изсъхват). Ние посетихме трите най-известни - Honda, Hedionda и Cañapa. Коя от коя по-красива с много фламингота и с високи планини наоколо, които привличаха облаците и дъжда и ни оставяха да си пътуваме на спокойствие. За сметка на това пък полякът се погрижи спокойствието ни да отиде на кино. За пореден път не идва до колата в уреченото за всички време и групата го чака. Този път закъсня половин час при условие, че времето за снимки беше 15 минути. Наложи се с малко приповдигнат тон да му обясним, че това не е частна екскурзия и трябва да разбере, че е част от група, колкото и малка да е тя и че искаме да имаме време да видим всички красоти пред нас, а не да го чакаме и после да бързаме. Оказа се, че има ефект и от тук нататък беше мълчалив и видимо по-точен. На третата лагуна докато се разхождахме и се кефехме на фламинготата и тяхната игра, Джони и Рубен (шофьора на другата половина от групата) приготвиха супер вкусен обяд, който унищожихме за броени минути и тръгнахме да се разхождаме из пустинята с уговорката да ни съберат по пътя като оправят багажите. Някоя трета кола се била развалила и нашите добряци помогнали да се оправи, та имахме много време да се разхождаме из пустинни пейзажи и придобихме представа какво е да се намираш в средата на нищото, без никакви глезотийки за комуникация. Подминахме и солницата Chiguana.
 |
| Гладната вискача |
Повозихме се около един час из подобни пейзажи за да стигнем до най-удобната точка за наблюдение на вулкана Ollague. Интересно в този район е, че някои вулкани са полуактивни и си пишат мистериозно, докато ние се чудим дали няма да изригнат и да ни развалят рахата.
От тук нататък оставаше да се возим пеейки Voy a vivir на Marc Anthony, която без да искаме се превърна в химна на нашата група. Още не можем да си я махнем от главите. Крайната дестинация за деня е един хотел от сол, намиращ се на брега на солника Уюни. По пътя спряхме в едно магазинче за всичко, което се казваше 5mentarios или без коментари. Една стайка в която има всичко, от свещи и батерии, до храна, вода, вино, бира, лекарства до дрехи и обувки найк и сувенири. Опитахме бира от кока и от киноа. Тази от киноа беше определено много добра. Оказа се че това е район, където се отглежда много киноа. Докато гледахме полето с киноа започна да капе по малко, след което да гърми и след което да вали като из ведро, даже и градушка. Бяхме на по-малко от половин час от солника. Там има едно неписано правило, че като вали и има много вода не се влиза или поне не и до острова Incahuasi, защото е много рисково и може да си останеш известно време вътре и даже да се наложи да те изкарват с хеликоптер като единствена опция. Пристигнахме в хостела от сол.
Стените, масите и столовете бяха от солени блокове, а подът беше от едра сол. Пак не ставаше да спиш без чувал, но пък имаше душ с топла вода срещу 10 боливианота. Решихме, че е добра инвестиция :)
Вечерята беше вкусна със специално меню за вегетарианци и празничен комплимент от шофьора, боливианско вино.
Всички бяхме в очакване на решението на двамата ни шофьори какво ще правим утре, след като и в момента вали. Думаха се, обаждаха се на колеги и на шефката им в Уюни и дойдоха с предложение. Потегляме в 4:30 сутринта много бавно и внимателно и ако видим, че има много вода връщаме се обратно и ще влезем за малко от към Уюни. Така да бъде, за нула време всички по леглата с надеждата, че ще видим това за което сме дошли, а не компромисния вариант. То компромисният вариант е много вероятен при такова време, ама надеждата последна умира. Солена и дъждовна лека нощ.
Пленени в солникът Уюни
Още от обиколката на Южна Америка
