Свеж океански бриз прави нощта приятна и огъня светъл и горещ за парчетата царевица, хвърлени в него. Хубаво мезе със заслужените чаша-две чилийски Карменер на терасата на хостела ни, намиращ се на едно от 45-те тепета на Валпараисо. Казва се Марипоса(пеперуда). Очевидно доволни и уморени, се наслаждаваме на приятната обстановка след изминалия пълен с приятни емоции ден.
Валпараисо е много важен град за Южна Америка и нейното развитие, гордеят се гражданите. Място, където е отворено първото фото на континента, първото търговско пристанище, първата поща, първата банка, първата протестантска църква и т.н. Много и от различни европейски страни са били емигрантите, пристигащи там. Затова и всичко е толкова шарено и смесено и интересно. Богатите емигранти са имали пари и са си купували къщи на равната част покрай водата. Докато тези, които са идвали само с надеждите си са се катерили на тепетата и заграждали част от земята с каквото намерят и тя ставала тяхна. Строели с каквото намерят и къщите са с уникално нестандартни форми, защото те заемали формата на парчето земя, което са успели да си присвоят.
Отнема около час, за да идеш и да се върнеш до ниската част на града, да си купиш нещо или да стигнеш ди работното си място. Ако нещо забравиш, означава още един час пеша по тепето след изморителния ден на пристанището. Затова тук и до ден днешен много са важни отношенията със съседите. Ако един слиза долу пита другите дали им трябва нещо или ако нещо му трябва спешно, преди да слиза долу може би някой от съседите има да му услужи. За да се олекоти малко тази тежест почва строежа на асансьори фуникуляри. Строителите им са сложили много високи цени за ползването им и така почти никой не ги бил ползвал. Така решили да ги подарят на общината и да ги оставят на произвола на съдбата. Те са там до ден днешен и работят срещу символичните 100 песота, но никой не знае в кой момент кой асансьор работи, кой е счупен. Та все още стълбите са си най-сигурният начин да се качиш нагоре.
Иначе ние бяхме ударници, след настаняването ни в хостела, разучихме града от птича перспектива, терасата беше с уникална гледка. Набързо скочихме до центъра. С кратка разходка се ориентирахме къде да се почерпим с местната кухня във вегетариански стил. Похапнали добре, минахме и през малкия панаир за ръчно изработени бижута, сувенири и десерти. От там на не повече от петнайсет минутки пеша е централният площад и до него пристанището. Имахме късмет и хванахме вече пълното корабче за едночасова обиколка на града във водата. Беше различен поглед върху нещата.
 |
| Какво лежи на сгъвката? |
 |
| Университет с плаж |
На връщане се присъединихме към организирана безплатна обиколка на хълмовете пеша. Ако ти харесва, накрая даваш някакви пари на гидовете. Ама как да не ти хареса, разказват много интересни и забавни истории, черпят със сладки и чичон (бяло вино и чича) и даже плащат за возенето с асансьора и местната атракция ретро-тролей. След обиколкота се върнахме пеша до препоръчания от тях вегетариански ресторант. Пътьом се возихме на най-стария асансъор в града, работещ безотказно вече около 150 години. В ресторанта се оправяха да си тръгват, но казаха споко - гладни няма да си тръгнете. Влезнахме и няма меню, това онова, ами като да си на гости на някого. Сипаха ни каквото има за пиене, почерпиха ни предястия и приготвиха много вкусни салати и сладкиши за нула време. Видимо доволни се изкатерихме до улица Alemania, която свързва горните части на всичките тепета. Беше разходка за наслада на очите и душата. Стигнахме до хостела ни и ето ни на тук на тераската. Коментираме преживяванията си с едно момче от Германия, който се преместил да учи в Аржентина и в момента си прекарва ваканцията в Чили, колко яко. Също така, коментирахме си, че не успяхме да се возим на известния автобус на градския транспорт "О", който обикаля по всички тепета нагоре надолу и било едно от най-забавните адреналинови преживявания в града.
 |
| Дон Сергио от 50 години прави най-вкусните сладки в града |
На сутринта обаче след като се успахме и тичахме по тесните улички с раниците, молейки се да намерим какъвто и да е транспорт до автогарата, че автобуса ни тръгва след 20 минути. По грешка спряхме учебна кола, мислейки че е такси :) обаче минута след това дойде известния "О" и ни закара за минутки :) беше адреналиново и потно возене :) След като успяхме да хванем автобуса за Ла Серена, се смеехме как крайниците не ни стигаха за багажа, вадене на пари, и опит да не изхвърчим на някой завой на О-то. И всичко това докато се обяснявахме с шофьора и няколко пътници къде е най-добре да слезнем за финалния спринт до автогарата.
Много емоции и малко време имахме във Валпараисо. Препоръчваме го, който иска да го посети. Произведенията на изкуството трудно се забравят - от най-грозните драсканици до най-сложните шедьоври на живописта. Юнеско знае какво да защити.
Още от обиколката на Южна Америка
