Понеже глетчерите са голяма работа, е много трудно да ги видиш целите, да не говорим да ги обходиш. Един пример за такъв голям глетчер е Виедма, който имахме щастието да
посетим първи. Патагония с южнопатагонското си ледниково поле определено ни изненада. Първо нашите очаквания, от това което бяхме чели и слушали, включваха известно време разходка с лодка, няколко снимки и възхищение пред тази част от глетчера, която се врязва във водата на съотвеното езеро, което захранва. Това само по себе си щеше да e уникално преживяване. Обаче след нашите разходки по туристическите агенции и клубове(в търсене на начини да изпълним първоначалните си планове), научихме, че можем да разширим уникалното си преживяване и да го подобрим по един етичен за глетчерите начин - трекинг с професионални гидове.
Защо трекингът по глетчерите е етичен за тях? Такова впечатление ни оставиха условията в националния парк. На 30-40 км от Виедма, в село Чалтен, не можеш да си намериш торбичка в магазина. Няма, забранени са. Боклукът се събира разделно, пушенето е забранено почти навсякъде. Наближавайки глетчера става ощe по-сериозно - няма тоалетни, няма нищо. Стъпиш ли на леда забравяш за всякакви нужди и ако изгенерираш боклук си го бутваш в джобчето и го трансферираш в най-близката кофа, когато е възможно след няколко часа.
Приближаваме с корабчето от пристанището Bahia Tunel. Денят е мрачен, но ние само се молим да не духа силно - понеже целият трекинг може да пропадне. Назъбеният край на глетчера ни поздравява, а ние го заобикаляме, за да акостираме в скалите до него. Не изглежда много трудно оттук. Условието беше да имаме здрави обувки. Ние позагряхме добре предишните два дни по трековете около Ел Чалтен, та съвсем със самочувствие подхождахме. Още нагоре по скалите се оказа стръмно, но ние на максимална скорост припкахме по седимента, защото ни беше меко казано хладно. Не знам как се определя степента на сложност на трекинг върху глетчер, но при нас за група от 16 човека имаше 4 гида. Те бяха на вярното място в точния момент, да подадат ръка, да те избутат на някъде, да ти спестят подхлъзване и т.н. Много се възхищавахме на охотата, с която си вършеха работата.
По скалите минахме благополучно. Загряхме, поснимахме гледките към езерото и вече бяхме върху леда, готови да нахлузим котките и да продължим. Обуха ни, обясниха ни как се ходи като професионалист и се наредихме в индийска нишка зад най-старшия гид. Трудността при ходенето с котки не се оказа липсата на практика или самата техниха, по-скоро се криеше в психическите дискомфорти, които стръмните наклони, силният вятър и пропастите от двете ти страни можеха да причинят. И като комбинираш всичко това с невероятните чудеса, които изскачаха от всякъде - как да си гледаш в краката, когато до теб има лагуни в леда, или огромни сини дупки, от които се носят тайнствени звуци?
Нашите гидове припкаха като кози, а ние с тежка бавна стъпка стил Баба Меца забивахме зъбци в леда и се носехме бавно и величествено. Чувстваш се доста стабилно, под теб са метри лед, който се движи, но прекалено бавно. Неусетно са минали 2 часа и след последното възвишение в тези безкрайни ледове нашите пъргави гидове ни изненадват с ликьор с лед - най-чистия лед и може би най-стария.
Поздравяваме се за дългата разходка из ледовете на Виедма, и няколко метра преди да свалим котките уцелвам тънък лед и кракът ми пропада няколко сантиметра. Сдобих се със синини за спомен и още по-реалистично изживяване. Но забавата не свърши със свалянето на котките. Оставаха още 20тина минути слизане по скалите. Лесна работа - обаче заваля. Тези грабващи окото шарени варовици бяхме като ледена пързалка, а ние нямахме кънки. Пъргавите гидове не можеха да изсушат камъните, а само омекотяваха накои падания. И така къде на краката, къде по дупе, някак си стигнахме до лодката.
Оказа се изтощително преживяване, но много по-впечатляващо от очакванията. Когато комбинираш работата на всичките си сетива и мускули на максимална степен, можеш да се насладиш на това чудо на природата, глетчера. Където с няколко грешни движения можеш завинаги да останеш част от илюзията на синята бездна, или където с концентрация на най-силния фотоапарат - окото - можеш да запечаташ най-величествените моменти в живота ти.
Още от обиколката на Южна Америка
