Салар де Уюни беше перфектното начало на нашето посещение в Боливия. Докато природата ни остави с увиснали челюсти, целите в сол и с хиляди снимки, то хората не се представяха добре. Трябва винаги да има минус, иначе ако всичко е перфектно, нещо не е наред. Ние и не идваме с големи очаквания да изгарят от радост от нашето присъствие, и затова след кратък престой в скучния и прашен град Уюни се отправихме към дефакто столицата Ла Пас. Щяхме да се возим на влак до Оруро, но "работливите" боливийски агенти не можаха да запазят билет с около 20 припомняния и се наложи да хванем смрадлив нощен автобус през всички възможни села(първите 8 часа по черен път), пристигайки на смрадливата автогара в Ла Пас още по тъмно.
Най-красивият монумент в Уюни
Времената на информационната дупка - и времето не е с нас
Беше ясно, че първо трябва да уредим тръгването си от Ла Пас. В този много продуктивен ден след пътуването ни в нощна тоалетна успяхме да уредим забава за следобеда, храната следващите дни, екскурзия до Пътя на Смъртта(Ruta de la Muerte), потвърдихме престоя си в джунглата, спането на обратно и най-важното - автобус директно до Наска в Перу, за да се махнем от Боливия без прекачвания и смени на автобуси по границите. Освен това имахме време да разгледаме центъра и дори да стигнем до някои мощни гледки на разпиляния Ла Пас. И да минем през неделния пазар, който е навсякъде, продават се от екзотични плодове и готвени манджи до вратовръзки и бижута. И най-големият ни страх се сбъдна. Бяхме слушали как лелите просто клякат с широките си поли на тротоара и си вършат естествените нужди, не вярвахме на това. Докато не го видяхме!
Има някои много красиви в неща в Ла Пас, които поне те карат да мислиш, че не си губиш времето там. Гледките на този огромен град, постлан върху няколко хълма, и кабинковите лифтове. Също и Пътят на Смъртта и борбата на Чолитите. Ruta de la Muerte за малко да го минем с кола или с колела, ама за малко. Оказа се, че точно този ден и неясно кои други дни, има ... блокада! Боливия - не е ясно кой блокира и за какво, може да са хората от селата, на които не им плащат за да чистят достатъчно, може да е някой от държавата, може да са извънземни - добре дошли в Боливия! Където просто някои неща не стават и не се търсят причини. Сега ще трябва да се върнем след време, за да се уплашим и ние от този страшен път. Добре, че не си купихме автобусни билети до Руренабаке в джунглата, защото щяхме да седим пред блокадата като телета.
Ruta de la Muerte е някъде зад този баир...
Гледали ли сте кеч по телевизията? А били ли сте фенове, будували ли сте заедно със Скалата, Гробаря и Чайна? Правили ли са ви петорно жабешко цамбурване в класната стая, или стените на Йерихон? Ако някъде можете да отговорите ДА, то значи Cholitas Wrestling е точно за вас. Това е същият стил борба, само че за разлика от американската мултимилионна продукция, тук наистина има опасни моменти. Този вид борба винаги е събуждал в нас възхищение към акробатическите и гимнастически способности на актьорите. Само че в Ла Пас видяхме нещо различно от нацепени мускули и изкуствена кръв - тук съвсем обикновените тела на дамите, облечени като в ежедневието си, се зацапват с истинска кръв - тяхната! Да, намират удобен момент по сценарий и се порязват, истинско шоу. Както Наце казва - премерен риск. Вижте видео от няколко рунда, защото думите трудно описват якото мятане и тръшкане, преплетени със сценарий, достоен за сериал!
За хората и нравите може да се обобщи от гледна точка на последния ден в Боливия: Боливийците сами се поделят на два вида - тези от високите земи и тези от ниските земи. За хората от високите земи се казва, че са по-студени, затворени, с три думи - интроверти от класа. И може би в началото сме улучвали такива, но това извинение ли е? Като искаш да си в туристическия бранш и да взимаш пари от туристи, усмивката не трябва да слиза от лицето ти, и да третираш своите клиенти като царе! Надяваме се скоро да го научат този житейски урок, и като се върнем следващия път да видим разликата! Както видяхме страхотното отношение на топлите хора от джунглите на Боливия, които направиха престоя ни там приятно релаксиращо изживяване(макар и комарите да се постараха да направят обратното).
