Бали - северът

Естествено проспахме алармата в 3 сутринта, по-точно заспахме пак, след като я изключихме. Събуди ни нашия гайд, тропайки по стъклената врата на спалнята ни :) Добре, че беше така оправен да ни потърси.
Бяхме готови по войнишки за 5 минути.
Идеята беше да сме на плажа Ловина по тъмно, за да се качим на юкунг и да отидем да гледаме делфините. Малко преди 6 часа десетки лодки юкунг заплаваха навътре в морето. Когато слънцето започна да изгрява, започна и ловът на гледки на скачащи делфини. Щом някой зърнеше делфин, почваше да маха ръце и да вика и така привличаше всички останали лодки, които се втурваха с пълна мощ. Този план беше доста глупав, защото не постигаше нищо друг освен да изгони делфините от мястото, където са се появили. Такава гоненица наставаше, че съм сигурна, че делфините са се присмивали на хората.
Ние бяхме късметлии, защото няколко пъти видяхме делфини доста близко до нашата лодка.

Дори и да не успееш да видиш делфини, което твърдят е в под 10% от сутрините, поне виждаш уникални гледки към брега и изгрева.

След акробатичното шоу на делфините се запътихме към планината и най-високия водопад на острова - Гит Гит. Намиращ се в напълно усойна и прохладна местност, беше привлекателен за разходки, а реката край него - за авантюристични занимания като рафтинг и катерене на скали.

Продължихме по пътя с колата и по едно време пресякохме истинска маймунска гора. Нищо подобно на тази в Убуд, тук маймуните си живееха до пътя и се радваха на свободен достъп до тях и храна от туристите. Бяха добронамерени към хората, дори аз се престраших да храня маймуни, от почетно разстояние:) Само че алфа мъжкарят на племето обираше повечето храна и преследваше другите, които случайно успееха да се докопат до някое бананче.

Следващата ни спирка беше храма на езерото Братан, на бахаса - Pura Ulun Danau Bratan, и обкръжаващите го храмове, от които има и такъв, който се издига върху остров в езерото. Там отново имаше церемония, но ние бяхме както винаги подобаващо облечени със саронг.

Нашият гайд, изпълняващ всички наши желания, ни заведе на пазар за плодове. Тука не показахме добрите си умения в пазаренето и после разбрахме, че прескъпо сме си платили за плодовете. Там плодовете са изключително евтини, и много разнообразни. Най-любими на бяха passion fruit, dragon fruit, най-вече snake skin fruit.

Въпреки че беше събота, решихме да идем на баня. Минералните бани са голям хит както за туристи, така и за местни. Кетут ни заведе в една неизвестна за туристите баня, за да опитаме каквото правят местните.

Има общи басейни, отделени мъжки и женски, но ако искаш да споделяш момента само с по-близки има и частни малки басейнчета подобни на джакузи. Влизаш в малка постройка, заключваш, но си отворен към реката. Голяма зеленина, голяма романтика и уединение, въпреки че влизаха и цели семейства:)

Кетут се топна, за да облекчи болката в крака си. Тя произлизаше от неговата страст към бой с петли, характерно за религията като жертвоприношение и рай за комарджиите. Неговата страст по-скоро беше към нелегалните боеве с петли, и беше ранил крака си докато бягал от полицаите.

Следобеда бяхме като убити след изтощителния ден. След като благодарихме и казахме чао на Кетут, записките ми за деня са приключили. Не мога и до сега да си спомня какво сме сънували:)


Прочетете още за Бали...