Остров Лембонган представлява късче земя с площ около 8 кв.км, съвсем близо до Бали. Решихме да се разходим и натам, да опитаме подводния и надводния свят. Обадихме се на номера от една брошура, която предлагаше екскурзии до там и на следващата сутрин ни взеха от нашата вила. Закараха ни до добре познатия ни Санур, от където тръгват много лодки, яхти и други водни превозни средства за островите Лембонган и Пенида, и съвсем малкия помежду им Ченинган. Изкуството на качването на лодката се състоеше в това да уцелиш правилния момент без вълна наблизо, докато си нагазил в морето до колене и се целиш в лодката. Интересно, ако наистина е бурно морето, кой ли щеше да го овладее това изкуство.
Въпреки че бяхме от последните качили се на лодката, имаше свободни места точно зад капитана и ние се зарадвахме, че сме напред. Е, стана ясно защо никой не седеше там. Като ускори тази лодка, като взеха да я стържат отдолу вълните, да подскача - нагоре надолу - издигаш се и и си падаш на седалището рязко. Беше забавно, ама някой почнаха да повръщат... На връщане седнахме най-отзад, защото си мислехме, че там още повече ще боли, но се оказа спокойно. Та затова нямаше никой отпред на отиване и усещането беше като да влизаш в дупки на магистралата със 130 км/ч. Взехме го въпросното разстояние за 30 минути. Шегувахме се, че хубава вилна зона има Бали, ама малко трябва да си оправят пътя до нея :)
В интерес на истината, няма как да не е така с лодка с такъв размер и при такава скорост. Някои от екипажа се возеха отгоре, върху тавана, където беше трудно да балансираш и при закотвена лодка. Та за един трениран плавател едва ли е нещо особено, но за нас си беше изживяване.
Като наближихме острова спряхме на платформа навътре във водата. От там започваше програмата - плуване със шнорхел и подводна разходка (marine walk). За подводната разходка ни сложиха скафандри на главата, в който през маркучи вкарваха въздух. Тежести около кръста помагат да си стъпил на дъното. Та единствената прилика с космонавтите беше скафандъра, който беше удобен и дишането в него нормално. Това подводно занимание го практикуваха и 7-годишни деца. А отдолу - на до 5 метра дълбочина, рибите закачливо обикалят и се опитват да се преборят за храната, която им носиш. Единствената по-трудна част е да се опитваш да ходиш по дъното, много усилия изисква и добре че има водолази да ти помагат от време на време да не се отклониш от правилния път :)
След подводните преживявания ни оставиха да си помързелуваме отгоре на лодката. Някои лежаха под слънцето, други балансираха върху клатушкащата се лодка, а трети се опитваха да я подкарат :)
Обядвахме обилно и се яхнахме на канута, да обиколим плажната област. Управляването на кану в палавите изумрудени води не беше лесно, но успяхме да заловим няколко гледки към брега... и не само :)
На връщане някои се радвахме, че не отскачаме от всеки морски ръб, но на други пак им беше лошо... :(
Тия скоростни лодки са само за ценители.
Вечерта прекарахме в организиране на нашето отскачане до съседния остров Джава. Харесахме си, отново от брошурите, еднодневна екскурзия със самолет, и се уговорихме от агенцията да дойдат до нашето вкъщи да уредим подробностите. Колко банкомата обиколихме да си изтеглим необходимата сума - всички бяха с много малки лимити, а на нас не ни се теглеше по 100 пъти с всички такси и т.н. Айде намерихме пари, и решихме да помогнем на хората да ни намерят, защото нашата вила изобщо не беше лесна за намиране. Та седим си до пътя, а то пълнолуние... Като се разпяха от тия храмове, едни церемонии, едни песни. А ние си седим и едно коте дойде да си играе с нас. По едно време зави колата към нашата уличка, и това кото побягна и то пред нея. Спирачки като за последно се набиха, излиза човек да гледа какво стана с котето. По-късно ни разказа защо е бил притеснен до болка - ако сгазиш котка ти носи лоша карма. Толкова било лошо, че ако си карък и не е успяла да избяга навреме, трябва поне да и осигуриш погребение, по-скоро кремация. Но явно всички имахме късмет защото и котето беше живо, и ние трябваше на по-следващия ден да хващаме в ранни зори самолета за Джогджакарта.
Прочетете още за Бали...
Въпреки че бяхме от последните качили се на лодката, имаше свободни места точно зад капитана и ние се зарадвахме, че сме напред. Е, стана ясно защо никой не седеше там. Като ускори тази лодка, като взеха да я стържат отдолу вълните, да подскача - нагоре надолу - издигаш се и и си падаш на седалището рязко. Беше забавно, ама някой почнаха да повръщат... На връщане седнахме най-отзад, защото си мислехме, че там още повече ще боли, но се оказа спокойно. Та затова нямаше никой отпред на отиване и усещането беше като да влизаш в дупки на магистралата със 130 км/ч. Взехме го въпросното разстояние за 30 минути. Шегувахме се, че хубава вилна зона има Бали, ама малко трябва да си оправят пътя до нея :)
В интерес на истината, няма как да не е така с лодка с такъв размер и при такава скорост. Някои от екипажа се возеха отгоре, върху тавана, където беше трудно да балансираш и при закотвена лодка. Та за един трениран плавател едва ли е нещо особено, но за нас си беше изживяване.
Като наближихме острова спряхме на платформа навътре във водата. От там започваше програмата - плуване със шнорхел и подводна разходка (marine walk). За подводната разходка ни сложиха скафандри на главата, в който през маркучи вкарваха въздух. Тежести около кръста помагат да си стъпил на дъното. Та единствената прилика с космонавтите беше скафандъра, който беше удобен и дишането в него нормално. Това подводно занимание го практикуваха и 7-годишни деца. А отдолу - на до 5 метра дълбочина, рибите закачливо обикалят и се опитват да се преборят за храната, която им носиш. Единствената по-трудна част е да се опитваш да ходиш по дъното, много усилия изисква и добре че има водолази да ти помагат от време на време да не се отклониш от правилния път :)
 |
| Тук от риби не можеш да се разминеш |
 |
| Тази искаше само тя да е в кадър :) |
След подводните преживявания ни оставиха да си помързелуваме отгоре на лодката. Някои лежаха под слънцето, други балансираха върху клатушкащата се лодка, а трети се опитваха да я подкарат :)
.jpg) |
| В дъното слабо се очертават върховете на планината Агунг в Бали |
Тия скоростни лодки са само за ценители.
Вечерта прекарахме в организиране на нашето отскачане до съседния остров Джава. Харесахме си, отново от брошурите, еднодневна екскурзия със самолет, и се уговорихме от агенцията да дойдат до нашето вкъщи да уредим подробностите. Колко банкомата обиколихме да си изтеглим необходимата сума - всички бяха с много малки лимити, а на нас не ни се теглеше по 100 пъти с всички такси и т.н. Айде намерихме пари, и решихме да помогнем на хората да ни намерят, защото нашата вила изобщо не беше лесна за намиране. Та седим си до пътя, а то пълнолуние... Като се разпяха от тия храмове, едни церемонии, едни песни. А ние си седим и едно коте дойде да си играе с нас. По едно време зави колата към нашата уличка, и това кото побягна и то пред нея. Спирачки като за последно се набиха, излиза човек да гледа какво стана с котето. По-късно ни разказа защо е бил притеснен до болка - ако сгазиш котка ти носи лоша карма. Толкова било лошо, че ако си карък и не е успяла да избяга навреме, трябва поне да и осигуриш погребение, по-скоро кремация. Но явно всички имахме късмет защото и котето беше живо, и ние трябваше на по-следващия ден да хващаме в ранни зори самолета за Джогджакарта.
Прочетете още за Бали...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментирайте на воля!