Бали - юг

    Стигнахме и до момента да отделим цял ден на южната част на Бали или по-правилно казано - Bukit Peninsula. Говори се, че тази част на острова е завладяна огромни хотели, строежи и всичко е с комерсиални цели, дори че усещане за "истинския Бали" не се долавя. Злите езици не спират да говорят. Нека добрите езици се опитат да ги опровергаят :)
    Започнахме деня от залива Tanjung benoa. Там с пълна сила вилнеят търсачите на водни и плажни преживявания. Гмуркане, плаване, разходка с лодка, летене, катери, банани, курабийки и какви ли не странни съоръжения едвам се разминаваха в морето. Врява се дочуваше от всякъде - независимо дали някой се радваше бурно на успеха си s джета или друг крещеше от страх, докато му дърпаха въжетата да го приземят. Ние, будалите само закусихме на фона на всичко това и продължихме с разходка до Turtle Island (острова на костенурките). От брега стигнахме до там с малка лодка с прозрачно дъно, през което би трябвало да се виждат риби. Само че не се случи точно така - лодкарят ни светна да хвърляме парченца хляб отстрани на лодката и да гледаме рибите. Самият остров на костенурките беше място почти на морското равнище, където живееха и то доста добре не само костенурки, но и представители на други животински видове. Нещо като малък зоопарк, но с акцент върху костенурките. Още от джапането във водата ни посрещна мъж, разходи ни през костенурките, останалите животни, снима и т.н.
Усещане като към ВИП гост, само че това го правеха със всички пристигащи.

Бой за хляб

Политаме!

    Винаги е въпрос на отношение, което хората проявяват към теб. Когато пътуваш, дори и най-прекрасното място може да остави тъмен спомен в съзнанието ти, ако някой се е държал зле с теб - независимо дали някой те е обслужил некачествено или те е обидил. Обратното също е вярно. Ферми за костенурки сигурно има навсякъде по света. Но когато видиш как добре се грижат за тях, как внимават да не им направиш нещо, докато в същото време ти дават възможност да им се порадваш, и как глезят всеки един клиент - това място се превръща в Острова за костенурки с главна буква. Например масаж на крака с рибки Гара Руфа. Те дори не произхождат от тази част на света, но ние с удоволствие оставихме на малките рибки да отстранят мъртвите ни клетки. Не за друго, но искахме да насърчим такова място, с такива хора, работещи в него. А и как да устоиш на предложението да ти донесат по напитка, докато рибките си вършат работата. Предложиха ни и да почерпим с напитка нашия лодкар, който ни чакаше в лодката, за да ни върне. Колко просто и близко да акъла, почти без пари - ама дали се практикува често? Хората в Бали се подкрепят взаимно много, и в този случай от тяхната подкрепа можем да се поучим. Навсякъде можеш да почерпиш идеи как да бъдеш по-добър човек.

    Допълзяхме с моторчето до Nusa Dua. Това е може би от най-известните курорти на Бали. Нуса Дуа беше първото нещо, което намирах при първоначалните проучвания за Бали. По различни причина мястото привлича много туристи. Какво видяхме ние? Истината е, че все още има какво да се види там - поне каквото видяхме на/от плажната ивица. Мек златен пясък, най-прекрасните сини цветове на водата, палми. Имаше също и заемащи доста място луксозни хотели - с огромни градини, голф игрища, запазени участъци от плажа само за гости или в някои случаи срещу стабилна сума за свободно ползване. Това не е лошо, ако търсиш такъв тип туризъм. Обаче отговаря на въпроса защо някои хора остават недоволни. Представете си, да прелетите половината свят, за да изкарате една седмица в страхотен хотел, като най-вероятно най-дългото ви разстояние за вървене ще е от от плажа до голф игрището. То защо ми е да да бия толкова път, като такива хотели на плажа има и по-наблизо. Та, за хората, които предпочитат лукса преди всичко,  Нуса Дуа ще предложи широк избор. За тези, които искат да се запознаят с реалността там (която съвсем не е лоша), следва серия от снимки:

Голямо разстояние спомага за пълното спокойствие, а този вид чадъри са най-добрата сянка.

Дървото на мечтателите

    Бързо приключихме с Нуса Дуа. Няколкото луксозни хотела не бяха лоша гледка, но гледката от строежът на поредния такъв ни подсказа, че вече е време да кажем чао на тази област. Продължихме с мотора да обикаляме южната част на острова. Както карахме без никаква идея какво ни предстои, забелязахме табела с надпис "Таен плаж" и не устояхме на изкушението. С тази табела не може да се очаква, че е останал таен, но беше на доста затънтено място и нямаше как да си позволим да не се отклоним в неговата посока.

Гледката от мотора

Лошо. Май доста хора са видели табелата. Статуята все пак е красива.

Още по-лошо. Много хора са видели табелата. Строежните дейности в разгар.

Предстои сватбена церемония на тайния плаж.

 Подготвят се и танцьорките.

    Бидейки в тази част на острова, трябваше да посетим и храмът Uluwatu. Отново шедьовър на природата, и на храмовата архитектура. Построен там, където скалите се врязват в Индийския океан, и разделен от пропастта след него с каменна стена.

Гледка от по-високите части на храма.

Залязваме, в очакване на вечерната програма - танц кечак и огнен танц.

    Oказа се, че там са били и нашите приятели от Малайзия с които се запознахме на Лембонган. Снимали са ни и пратиха снимките, след като се прибрахме.

След таралянкането с нашето приятелче - моторчето - стана време за вкусна вечеря.

Прочетете още за Бали...