Джава - Йогякарта и наоколо

    Историята за ерупцията на вулкан Кракатау в близост до остров Джава ме впечатли още от малък. Намирайки се на един час полет от Бали до центъра на Джава, беше грехота да не го посетим. Едноименния език за програмиране, който ползваме на работа, също допринесе към желанието да посетим това прекрасно място. И така, свързахме се с локална агенция и ето ни на, в 5 часа сутринта на летището в Денпасар на нисък старт за полета към Йогякарта или Джогджакарта (Yogyakarta, Jogjakarta), културната столица на острова.

    С пристигането си получихме топло посрещане от местния гайд Сурио (слънце) и шофъора



ни. След като ни уредиха полета за връщане, тръгнахме да покоряваме красотите на Йогякарта. Най-големия хинду храм на острова се намираше точно тук - Прамбанан, в същия комплекс се намираше и втория по големина будистки храм на острова - Канди Шеву. След това като за финал трябваше да посетим и най-големия будистки храм на острова - Борободур.

Прамбанан (Prambanan), се състои от 224 храма подредени в 3 квадрата, като в средата бяха трите най-големи посветени на боговете Шива, Брахма и Вишну. Цялото творение е внушаващо и впечатляващо. Като се потопиш вътре намираш много истории, изрязани в стените на различните храмове. Сурио доста увлекателно ни представи историята за Рамаяна, този човек имаше толкова информация в себе си и въобще не се затрудняваше при нуждата да отговори на многото въпроси, които ми хрумваха.

Цели групи ученици, които не бяха виждали чужденци на живо упорито искаха да се снимат с Наше Височество :)

Само на 800 метра от Прамбанан се намираше Candy Sewu, построен от същия принц (построил Прамбанан), но този път в чест на принцесата от будистка династия, за която се бил оженил. Смесени бракове по религия си е имало отдавна.

Тук можехме на живо да наблюдаваме работата по реставрацията на почти унищожените храмове при последното земетресение. Сурио се стараеше по всякакъв начин да ни обясни важните неща за храма, даже рисуваше с пръст на земята.

Всеки камък е част от пъзел, който се превръща в храм

Ето каква е истината след последното земетресение в района, а неуморните реставратори малко по малко възстановяват загубеното.

    След тези спиращи дъха храмове поехме към центъра на града да видим палата на султана. 

Но, преди това спряхме в едно ателие на художници, където нямаше стандартните картини, а такива направени с технологията батик - рисуване с восък и бои върху плат. Показаха ни процеса на работа, имахме си личен придружител в галерията, който ни обясняваше и показваше картините (разбира се и цените им). На края си купихме една от студентите на баш майстора, също толкова красива като другите, но без подписа на баш майстора :)

Бистра даже опита да нарисува нещо...

Палата на султана е огромен, но не и най-великолепния палат на султан, който може да се види. Така е, защото тук султана повече не упражнява политическата и финансова мощ както в миналото, но все още е важна личност и присъства на всички важни събития. Там си имахме личен гайд (жена), защото Сурио нямаше право да влиза там (по-скоро бизнес отколкото религия). Тя също доста подробно ни разказваше всяка постройка/стая за какво служи и кой я ползва. Най-интересното беше да се види влиянието на хиндуизма върху исляма и как този палат представляваше успешен микс между културите и религиите през годините. Даже успяхме да присъстваме на част от чаената церемония, където група прислужници носят чая на султана, което определено не е мюсюлмански обичай.

След палата отидохме на обяд. Нека си проличи от снимката как се наслаждаваме :)

Вече с нови сили потегляме към Борободур, най-големия будистки храм на острова. По пътя за там минахме през няколко села, може би дори градове. Доста по-урбанизирано от Бали. До преди няколко години храмът е представлявал училище по будизъм. Има десет нива, на всяко ниво има изрязани истории и учения в стените. Учениците ги тълкували, след което имали изпити и след успешно взет изпит получавали разрешението да минат на следващото ниво. И така до 7 ниво, след което вече няма истории, няма учение, щом си стигнал до тук, ти си научил всичко за будизма и си го разбрал, но това не означава, че го прилагаш и си в унисон с него. За това са последните нива, до върха се докосват само тези, достигнали най-големите висини в медитацията и философията на живота.

Тук Сурио ни разказва на едно от нивата историята за Буда и наистина там всичко беше показано на картините в стените.

И тук не пропуснахме да се изявим като звезди за цели семейства не виждали чужденци, както и една група кметове на села от остров Суматра.

Получихме и приятна разхлада от краткотраен джавийски дъжд на тръгване, та много малко внимание обърнахме на търговците на сувенири. Но те не губеха надежда и ни преследваха до колата, разбира се най-упоритият намаза :)

    Последната част от програмата беше обиколка на местния мол :) празник за Бистра. За мое щастие не обикаляхме много по магазините, а само уважихме етажа с манджите. Там имаше какъвто ресторант можете да се сетите, с вече известното ни обслужване на местните. Даже се наслаждавахме и на музика на живо, докато хапваме.

След хапването дойде най-голямото събитие, маникюр за Бистра. И най-голямата изненада за нас - маникюрист.

Наложи се да закъснеем с половин час и Сурио (най-спокойно) да ни чака, но нямаше как маникюра да остане недовършен, след като маникюриста съвсем спокойно се занимаваше и с най-малката кожичка на пръстите.

    Но ето ни вече на летището, с нов прекрасен маникюр и новината за едночасово закъснение на полета (нормално нещо за вътрешните авиолинии на Индонезия).

След кацането в Бали, отново посрещане от местната агенция и не си спомням повече детайли, защото умората надделя и трябваше да се спи.

Чао Джава и лека нощ Бали!

Още за Бали>>