Бали - плажове на мечтите

    Време за плаж. Даже за два. От най-красивите и най-трудните за намиране. Тези две характеристики изглежда вървят ръка за ръка. 

    По едночасовия път към най-южната част на острова спряхме, поогладнели, на най-

европейско изглеждащия супермаркет-пекарница. Страх лозе пази. Не искахме да гушкаме порцелановия трон пак и то накрая. В магазина имаше неща съвсем като в нашите магазини (което до сега не бях виждала в Бали). Витрина с мръвки, сирена, плодове и зеленчузи, козметика, дори и канцеларски материали и книги, такива разновидности като при нас. Закусихме с пресните и вкусни продукти от пекарницата и продължихме по пътя към красивите и не толкова известни плажове. Уцелихме табелата за отбивката към 
Dreamland плажа. Тръгнахме по тесен и разбит път, объркахме се (няколко пъти), връщахме се, а стрелката на бензина ни клонеше към нула. По скромните табелки на дърветата в гората се ориентирахме за плажа. От мястото, където оставихме мотора, се откри пленяващата гледка на яркосинята вода, белият ситен пясък, скалите, няколкото изкарани чадъра с шезлонги и един грозен хотел на плажа.

За първи път виждах такова азурно море с такава огромна вълна, оформяща се близо до брега. Вълните които се образуваха, можеха да направят доста мокро и опасно приключение влизането във водата. Въпреки това най-големите ентусиасти се опитваха да се возят на дъски, не много успешно :)
Шезлонгите и чадърите се увеличиха до към 20 следобяда, но като цяло усещането беше за спокойствие (може би трябва да изключим масажистките, които се падаха по две на плажуващ...)

    Този плаж е доста по-различен от стандартните плажове на Бали. Има интересна история.
Преди години синът на президента (дали не беше краля...) забелязал красотата му и решил да го включи в плана за разширяване на туризма на Бали. И в какво се изразявал планът - изселил хората, около 200 семейства , които живеели в областта около плажа, и толкова! Дотам с умния план. И до ден днешен има хора на входа за плажа, от изгонените, които събират пари за "вход", защото имат нужда от тях (все пак са останали без покрив над главите си), или поне така се говори. Ние обаче не минахме през стандартния вход, нали бяхме мобилни с мотор. Прашният и разбит път ни доведе ни предпази от тъжната гледка на бездомните бедни хора.
Единствените ни проблеми бяха да преодолеем онези специфични болки по специфични места от неравния терен и в този случай липсата на бензин.
    Като стана дума за болежки, уредихме си с доста пазарлък по един едночасов масаж за общо 80 хиляди рупии и се размазахме под слънцето, шума на отлива, и отренираните ръце на масажистките...

    Един плаж не ни стигаше и се преместихме на Паданг Паданг, където точно хванахме залеза и после най-логично решихме да похапнем и попийнем винце вкъщи.

    Не всички супермаркети продават алкохол, което установихме с няколко проби естествено :)
Най-евтината бутилка вино излизаше около 30лв...не само, че беше скъпо, но и не беше най-хубавото вино на света, но опитът си е опит.
Купихме и легендарното оризово вино, което щастливо пропътува в багажа целия път към България. 

    Padang Padang трябваше да бъде видян и по светло. Голяма част от предпоследния ни ден посветихме на него, ето защо:

 До плажа се достига по стръмни стълби в процепи между скали

Практикуваме местене на камъни

Прилича на корабокрушенец :)

Финалът:

Прочетете още за Бали...