Бали - краят на историята

    Всяко хубаво нещо има и своя край. Така и нашето пътешествие беше към приключване. Но ние не се предаваме лесно, вместо да спим до късно и да се подготвим психически и физически за дългото пътуване на обратно към България, ние си организираме полудневна обиколка на места, които не бяхме посетили по време на престоя си тук. Сутринта след опаковане на багажа яхнахме моторчето за последно и се запътихме към оризовите полета на Чангу, за да закусим. По пътя задминахме церемония.

Закуската беше вкусна и като храна и като душевна наслада, гледката пред нас, отношението на балийските сервитьори и сервитьорки, които ни обслужваха по време на закуската и разговора с тях, че това ни е последния ден там (казахме го с болка в гласа) и тяхното пожелание скоро пак да се върнем и да се видим...

Пристигна шофьорът (и гид едновременно) на име Путу или по-точно I Putu. Оказа се освен стандартните четири имена, Уаянг, Маде, Ньоман и Кътут има и алтернатива на Уаянг (първо дете), която е Путу. Той ни разказа  I пред името му означава че е мъж, а  II - жена ( II Putu). Между другото много приятен човек, добре говореше английски и се стараеше да ни обясни и разкаже всичко каквото знае. След леко уточнение какво искаме да посетим, потеглихме.

Колата на I Putu

Първа спирка бе Pura Desa, голям хинду храм от 11ти век, в който в момента нямаше церемония и можеше на спокойствие да го посетим и да огледаме всяко кътче от него.

Следобедна дрямка в храма :)

Дано не съм разсърдил боговете

Следваща спирка - Убуд. Не случайно сме там повторно :), а именно да посетим най-големия открит пазар в Бали и да напълним куфара с подаръци. Не усетихме как мина времето в пазарлък. Вече бяхме професионалисти и цените за нас падаха поне на половина.

Ето и резултата от скромното ни пазаруване :)

Пещерата на слоновете или Goa Gajah ни посреща :)

Светилище построено през 9ти век между две реки, за да се възползва от святата мощ и на двете. Може да се види пещерата, чийто вход е във формата на слонска глава. 

Вътре се намират статуите на боговете и нещо като олтар.

Отсреща може да се види басейна със свята вода, течаща от трите статуи, направени от камък.

    Остават няколко часа до нашия полет. Но ние не се отказваме така лесно и искаме да вземем максимума от Бали. Казахме на Путу, че искаме да си направим фотосесия с традиционни балийски костюми. Човекът веднага звънна тук-там и каза няма проблем - отиваме. На първото място беше доста скъпо (като за Бали), но също така времето, което им беше нужно, нас не ни устройваше. На второто място: нямаха гримьор в наличност, а май и костюми нямаха :). Затова пък на третото, за което Путу още в началото каза, че му е най-сигурно, стана работата. Преоблякоха ни, гримираха ни. 

За нула време дойде професионален фотограф и сесията се случи. 

След това, докато свалим грима и костюмите и си изпием чая, снимките бяха готови и записани на диск.

Пристигнахме на летището и след многократното сбогуване с Путу и пожелания за всичко най-най в бъдещите начинания и нови срещи се разделихме.
Стана време да кажем: ДОВИЖДАНЕ БАЛИ....

Прочетете още за Бали...