Индия - страна на контрастите или страна на действието?

    Ходенето ни в Индия беше както известно от дълго време, така и се променяше до последния момент. Дори съставът на компанията ни се промени - за добро. Новосформираното туристическо дружество с уникален идентификатор специален туристически шал беше готово да покори Индия. До последния момент търсихме хотели, добавяхме дестинации към нашето индийско пътешествие и уреждахме какви ли не детайли.

    Една от малкото ни снимки с отличителните ни шалове. Малко са, защото единия се наложи


да го изтъргуваме за нещо по-ценно във Фатипур.
    Настрана от активностите по планиране и осъществяване на нашата Индия, времето течеше бързо и всеки със съответната си комбинация от полети и автобуси кацна в Бангалор. Аз бях щастливката, която пристигна последна от компанията. Не защото прекарах в Индия най-малко време разбира се, а защото ме посрещнаха така:

Двама европейци, добре облечени в индийски одежди, ми подариха шарената курта и венеца цветя (с лек намек относно моето благоухание). Но след тоалет и малко сън стават чудеса. Като споменавам сън - още един контраст - много сутрини ставахме рано, по малките часове дори, за да се запътим към новата ни дестинация. В същото време не изпускахме възможност да предремем набързо. Дали докато чакаме самолета, дали докато сме в таксито или докато сме 10000 метра над земята. Подобрихме си личните рекорди за най-много полети в рамките на 8-9 дни. Това се случи, тъй като разстоянията са огромни, а и не толкова огромните разстояния не се изминават бързо - дори с кола...защо ли?
    Какви са тези крайности в Индия? Да кажем, че с под 1 минута вървене стигаш от разпадаща се сграда с натрупан боклук до супер луксозен мол. Или иначе казано:

А нашата висока активност далеч не се изразяваше само в кулинарната сфера. Или поне не само в яденето.

    Практикувахме и други типични за района дейности, свързани с възвисяването на душата и сложни конфигурации и постановки на частите от тялото.