Доминиканска Република - Сосуа

Намираме се на около 10 000 метра над западната част на Атлантическия Океан и с бурна скорост се движим към вкъщи. Ама все още мъчи мисълта, какво е то вкъщи?

    Мястото където един човек се е родил и пораснал, мястото, където е прекарал най-голямата част от живота си, мястото изпълнено с най-много приятели и роднини... или мястото, което те прави щастлив без причина, мястото, което не те пуска да си тръгнеш от там, не ти дава и най-малката причина за съмнение дали да останеш там...
Да, можеби дом не винаги е нещо изкуствено определено от псевдо патриотични схеми, обществени заложби или лизингови вноски.
Дом е нещо променливо, дом, това сте ти и любимия ти човек до теб, там където лесно забравяте за всякакви измерения и определения на щастието и дома, а просто ги чувствате.

Такива мисли се въртят в главата, когато усещаш как все повече и повече се отдалечаваш от рая, който те е пленявал и опиянявал до преди часове. Рая, в нашия случай си има име - Доминиканска Република. Следва серия от публикации за нашите преживявания там...

 
    Повечето хора обичат Карибите и в частност Доминикана, заради невероятните води - тюркоазени, яркосини, зелени, дори златни, заради тропическата атмосфера, заради меренгето и бачатата, заради сладките коктейли с ром или друг алкохол местна продукция. Горепосочените те тласкат към едно лентяйстване, мързелуване и лежерстване. Нас не ни задвижват тези сили, но това не значи, че не се възползваме :-) безцелно или не, вече сме тук, на северния бряг на остров Испаньола, в Доминиканска Република.

Playa Caleton

    All-inclusive офертите не се нравят на всеки. Трудно е да излезеш от границите на хотелския комплекс без да ти се случи нещо лошо -  това се опитват да ти насядат в главата туроператорите. Ние сме от няма и 24 часа в Сосуа (град, може би село), излизахме два пъти. Едното беше и разходка по тъмно и никой не ни изяде. Спортни барове и подгряващи дискотеки привличат клиентела, докато ние с jet lag пием по един-два коктейла и гледката към разбиващите се в скалите вълни ни успива....

    Да се върнем към ориентирането в обстановката. В големи комплекси може да е нетривиално, например трябва да питаш откъде да си вземеш кърпа за басейна. От друга страна, ние искахме да преценим какво можем да видим и отвъд пределите на хотела, защото района е прекалено интересен да се ограничаваш. Доминикана е голяма, а ние нямаме много време. Ходиш, питаш, сравняваш цени и оферти.  Конкуренция има голяма. "Не напускайте хотела" кънти отвсякъде. А то отвън си е съвсем нормален град. Има си супермаркет, откъдето ще си вземем ром за вкъщи. Има си автобусни спирки (няма да ходим само с таксита на десетократна тарифа). Избрали сме няколко екскурзии от местните доставчици, които дадоха сносни цени. Набелязахме и няколко плажа.  Говорим си с всеки и така научаваме нови неща за местността, открехват ни на далавери. Било то някоя камериерка, някой продавач на нещо по улиците, непознат от плажа или друг турист като теб - всеки ще сподели опита си. Изобщо не ни е лесно с толкова източници и толкова информация, кога да си почиваме и кога да лентяйстваме?

    Днес морето е по-спокойно и шнорхелите са навсякъде. Ние правим серия jumpie-та. Едно такова парти настроение се носи навсякъде, хубава музика, хора лежат навсякъде - на ръба на джакузито, на рифовете, или на сянка по някое чудно дърво с незнайно име, и пеят незнайни шарени птички.  На 20 метра от нас се носи бачата и там ни чака Президента (местната бира). Не е хубаво да се прекалява с коктейлите, че диарията чака на вратата. Или поне натам отивали нещата от многото лактоза. Важното е, че не е нужно да се стига до медицинския център, защото барманите са обучени на la bomba. Гръмко име стои зад решението на стомашните проблеми, и се забърква за нула време:сода, лимонова трева и тайната съставка. Удряш на екс и си като нов. Колко малко му трябва на човек, за да продължи с пълна сила ваканцията!

Да лягаме и да дремнем че утре авантюристичен ден ни чака.