Малта - стигат ли 3 дни?

    Пристигането протече гладко, въпреки закъснелия полет. Топлата нощ на Малта започна да ни обгръща още не летището. Там бяхме посрещнати с фойерверки в далечината. Домакинята ни взе с колата от летището и зашофирахме към другия край на острова - кварталът Буджиба. Настанихме се бързо и пристъпихме към първата разходка с цел намиране на нещо за ядене. Оказа се доста оживено - петък вечер.

 Събота

    Малта е малък остров, но не достатъчно за ходене пеша между точките на интерес.
Затова първата сутрин започнахме с ходене до най-близката спирка(благодарности на сайта и хартиената карта на маршрутите на градския транспорт).

За нула време стигнахме до градчетата Mdina и Rabat, граничещи едно с друго. Комбинираме ги с влакчето, което ни води през тесните улички. Закуската са типични за района сладки. Толкова ни харесва преживяването с влакчето, че решаваме сами да се разхождаме от там и дори успяваме да се изгубим. Всичко е бежово-бледо-жълто, сградите са ниски и с раздвижени тераси. Това е почеркът на архитекта в Малта и Гозо.

Закусваме с бадемови сладки

Движението прави интересни композиции

Старото казино

Съвременна малтийска архитектура

Мдина от далече

Насочваме се към Mellieħa и по-конкретно към Mellieħa Bay. Ползваме автобус, който минава почти изцяло по крайбрежието - зад нас остава St.Paul's Bay, няколко крепости и в далечината е гледката на розовата кула, или St. Agatha's Tower. Автобусите почти си спазват графика, но точките на пресичане на линии не са много и задръствания има и уикендите. Възползвайки се от последните за кратка дрямка с нетърпение чакахме да стъпим на плажа, похвален ни от местен човек като един от най-хубавите на острова. Кристално чистата вода се преливаше с акостиралите кораби и лодки. Плажната ивица беше меко казано препълнена. Явно плажовете с пясък не достигаха и хората бяха склонни да душат дупето на съседа, само и само да се порадват на малко пясък, вода и гледката. Тя издигаше погледа на високо - катедралата, кварталите и крепостите в далечината. След като похапнахме едно Малтийско плато отново зачакахме автобуса, за да ни закара до селото на Попай.

Малтийско плато

    Игралният филм за Попай Моряка не сме гледали. С анимационните епизоди сме отраснали. За радост видяхме в поредица от фотографии, описващи красотите на света, селото на Попай - построено специално за филма и запазено от тогава. Още преди последния завой с автобуса по пътя за там се разбира защо си заслужава да се види. Стои като издълбано в скалите, малко село от няколко цветни къщички и пристанище. Скрили са се в залива. Неусетно, докато влизаме вътре, ставаме част от филм. Историята започва с дамите от селото, които си живеят щастливо и танцуват, докато не нахлуват пиратите. За щастие Попай бива разбуден от следобедния си сън от виковете, изяжда спанака, пребива злите пирати и спасява дамите от селото. Не е лесно да си актьор. Върху главите ни можеше да се изпържи яйце...

    Изтървахме автобус или два от село Попайево, и решихме да ползваме такси до Golden Bay, който беше втория препоръчан от местен плаж. Най-хубавото на този плаж бяха назъбените скали от едната страна, от които малко хора биха посмяли да скочат. Пясък също имаше(това си е атракция в Малта). За освежаване с плодове мястото беше перфектно. На една спирка разстояние е плажа, известен като Riviera, или Ghajn Tuffieha, по който се слиза по няколкостотин стълби и който оставяме за другия път.

Върнахме се в Буджиба да опознаем залеза от север, да запазим лодка за Комино и Гозо и да ядем салата със свежи краставици и местния специалитет заешка яхния.

Лятото Малта предлага още едно забавление - фойерверки. Те са свързани с празненства по различни села, където можеш да отидеш на специална вечерна екскурзия или просто да наблюдаваш шоуто в небето от някой край на острова.

Неделя

    Закуската ни беше английска - островът бива полека-лека завладяван наново. Дотътрихме се до корабчето, вече беше пълно. Не всичко е цветя и рози и този път уцелихме пълна анархия. Нелюбезен персонал, опашки за всяко нещо, послъгаха за цените. Ние няма да си разваляме настроението с поредните зажаднели за някое евро повече. Потегляме и започваме да виждаме острова на St. Paul, кристалната лагуна, пещерите и синята лагуна. Синя е, но не е лагуна, и е препълнена с хора. Слизаме в Гозо - малкият брат на Малта, с площ около 35 квадратни мили. Най-красивото природно творение беше Azure window.

Снимки докато плуваме

Към вътрешността на пещерата

Изобщо не е претъпкано :-)

А някои се разполагат на дълго и широко...

Azure Window

В столицата Виктория се извисява цитаделата с бомбоубежище, преправено на арт галерия с луминисцентни картини и музика от Пинк Флойд. Разходихме се и до една много известна катедрала, където папата е ходил и пристигнахме до пристанището на Гозо. Жега. Корабчето. Жега. Футболен финал. Жега. Време е да пием рицарско вино и да пишем в рицарско тефтерче.

Започваме разходка в столицата Виктория

Бивше бомбоубежище е превърнато в галерия с неонови картини

Гледка от едната страна на Цитаделата

На слизане е лесно

Слонът

Понеделник

    Планът е да транспортираме багажа на летището, за да покорим Валета и южна Малта със свободни ръце. Разстоянието между Буджиба и аерогарата се изминава за час и 40 минути и е не повече от 20 км. Повечето автобусни линии тръгват и свършват във Валета, затова лесно стигнахме до голямата автогара. Навлизаме в града по улицата на Републиката. Има празнична украсата, улиците са дълги и прави и сградите с издадените си балкони радват окото. Продължаваме към крепостите до морето, където се виждат огромните минаващи танкери. Хората се къпят без нужда от плаж, направо до скалите, в непосредствена близост до лодките и корабите. В Малта плажове-пристанища са нещо стандартно. На границата на възможностите ни за поемане на слънчеви лъчи сме и портата Виктория ни спасява. Стотина стълби ни водят отново към вътрешността на града.

Със следващия автобус имаме късмет и бързо (и с кратка дрямка) се озоваваме в рибарското селце Marsaxlokk. Разноцветно-боядисаните лодки(luzzus) са запазена марка, цялото пристанище е пълно с тях. Сиестата е ударила с пълна сила и само крайбрежните заведения работят за закъснелите с обяда.

Не вярвахме, че ще стигнем до Pretty Bay, маршрутката за там минава на час. Ако очакваш рейс, може и да не я видиш. И караше спокойно :-)

А, то останало още време. Хем рейсовете бавни и нередовни, хем стигнахме и до Blue Grotto - едно от най-красите творения на природата в Малта.

Правила за градския транспорт в Малта

1. Намери си хартиена карта с маршрутната мрежа. JourneyPlanner е добра идея, ако имаш интернет в  движение.
2. Никоя карта не отбелязва всички спирки. Това, което е една точка на картата, е всъщност местност с 4 спирки. За да уцелиш най-добрата, питай шофьора за конкретното нещо, което искаш да посетиш. Или гледай и където ти се стори най-интересно, слизай!
3. Комуникирай с шофьорите, те помагат, насочват и ти подвикват името на твоята спирка, когато е ред да слезеш. Същото важи и за другите пасажери.
4. Не разчитай на графика. Той е само ориентировъчен. Бъди 5 минути по-рано и чакай още двайсетина след написаното време. Като слизаш, проверявай графика за следващото возене, за да планираш по-добре и да не чакаш много.
5. Повечето спирки са на слънце и директно на пътя. Пази се от слънцето и от движението на пътя.
6. Помахай, ако искаш автобуса да спре.
7. Таксита се ползват само с предварително уговорена цена до дестинацията.
8. Водните таксите може да се окажат по-евтина и бърза алтернатива от пристанище до пристанище