Отиваме в Никозия(също и Лефкозия) или на турски Lefkosa. Да, това е столицата, и да - тя е разделена между две държави. Как се съчетават миналото и бъдещето в нея? Тя е построена във формата на кръг с 11 крепостни порти още от венецианско време. Там са живели какви ли не народи, едновремешни кипърци, венецианци, британци, гърци, турци. Този примес се усеща и до ден днешен, но за съжаление на места градът е мизерен и дори има криминален вид. На днешно време градът надхвърля първоначалния кръг, но дори и в кръга е някак странно как се срещат запустели и мизерни сгради до традиционни запазени къщурки. Страхотно е, че има изцяло пешеходни улици.
 |
| Личи си къде свършва старият и почва новият град |
 |
| Да е ясно чия е планината? |
Забавно е, че както си вървиш по главната Ледра, след малко идва граница, и след 5 минути си в друга държава. Последният разделен град в Европа. Много хубаво са го казали. И докато тези конфликти ги има от години, когато дори зелената линия за разделяне на града на турски и гръцки квартали не е свършила особена работа, то за туристите това е просто една атракция, и свързващата брънка между красиви църкви и джамии от едната страна с красиви църкви и джамии от другата.
 |
| Границата
|
 |
| Пред изгубване сме :) |
Никозия е толкова различна и толкова странна, че чак те е страх да ходиш вечер по тъмните улички. Точно вечер кипи животът, когато е хладно, защото през деня всички страдат под непомръдващия въздух и жаркото слънце. Такава е последната разделена столица в Европа. Дано някой ден десетките затворени и неизползваеми сгради, стоящи в буферната зона, получат шанс за живот, както и десетките хора, които се опитват да свързват краищата в този препълнен и леко претруфен, да не кажем натоварващ град. Иначе чувството тук е някаква странна комбинация от впечатления от Истанбул, Момбаса, Делхи, София и още няколко града...
