Токио - до нови срещи

Токио - футуристичният град

    Последният ни ден в Токио премина под звуците, светлините, изкуството, природата, футуристичните сгради и транспорти на столицата. И то съвсем случайно и без да сме си задавали такива високи цели.
Музеят на барабаните случайно попадна в нашето полезрение, понеже вместо комерсиализирани туристически сайтове, четем книги пътеводители. Музеят съдържаше всякакви ударни инструменти от различни краища на света, като на голяма част от тях можеше да се свири. Представете си с трима човека какво се получава. Явно не искаха някой шедьовър да излезе от помещението на музея и да стане хит. Затова имаме и само няколко скришни снимки.

   Съвсем наблизо беше същинското съкровище, улицата на кухненските и домашните потреби, където се продаваха от фенери с размер да обслужат парк до силиконови модели на различни ястия. Самaтa улица е известна като Капабаши и е едно от подценените кътчета на Токио. Място, където можеш да си купуш японски неща на нормални цени.

    Парк Уено, приятно бягство от големия град, се оказа препълнен с хора. Не само че беше неделя, но и беше денят на зеленината(greenery day). Малка алея към централния храм беше препълнена със сергии, готвеха се от шоколадови банани до сашими и пържени какви ли не растения и животни.  В езерцето след не съвсем дълго чакане се доредихме да покараме водно колело-лебед. Още една мечта, формирана в Езерото Ашиноко и в езерото Кавагучико, се сбъдна.

    Към меката на футуризма, изкуствения остров Одаиба, ни влечеше. Там ти трябват здрави крака, за да обиколиш всичко, защото островът само изглежда малък. Е, ако не държат краката, можеш да ползваш и някои от многото транспорти, метро, влак, лодка и т.н.
Статуя на свободата, гигантско виенско колело, няколко музея и няколкоетажните пътища. Зеленото обаче не е загубено и истинско удоволствие си е да вървиш сред него с гледка към бъдещето. А като стана дума за удоволствия, японците са си докарали Октоберфест през пролетта точно на остров Одаиба. Немска бира се лее по шатри и на плажа в деня на зелентията.

    За да уловиш профила на континентално Токио, трябва да се отдръпнеш. Когато слънцето започне да се скрива зад небостъргачите, и вятърът дипли малки вълни, тепърва започва и светлинното шоу на мегалополиса. Сградата на Fuji TV с глобуса заблестява с цветовете на дъгата, Rainbow bridge започва да блести и всички сгради проблясват или светят. Целият залив се превръща в море от светлини и най-естественото нещо е да се качиш на корабче от бъдещето и да оставиш на вятъра да вее в правилната посока.

   След такъв ден просто трябваше да намерим къде да вечеряме, и безмълвно да си починем на сладки картофи и червено вино....

    Чакаше ни събиране на багажа и раздяла с Япония на другата сутрин. Раздялата беше тежка и разклащаща, буквално. В 5 и 20 ни събуди леко разлюляване и така преживяхме още едно нещо, характерно за страната. Нашето изпращане беше поредното земетресение...