Името дошло от времето, когато тези места са били просто хълмове с много храсти и хората, търсещи късмета си в големия град и нямайки къде да живеят, са почнали да облагородяват хълмовете, тъй като те били ничия земя. Та имало един храст, който много проблеми създавал и се наричал фавела. Днес обаче никой не се сеща за това че фавела е вид храст, а по-скоро се асоцира с нещо мръсно, неподредено, опасно... Дали е добра идея да се ходи там? Ами не е препоръчително, обаче има организирани посещения за които местните мафиоти са разрешили и ние се възползвахме от едно такова (срещу съответната сума, разбира се).
И да, още с влизане се потвърждават някои хипотези. Тесни улички, ароматни т.е. смърди си, има си боклук навсякъде, както и вода от канализацията... Има някой друг съмнителен тип из уличките, но не сме виждали никой с оръжие или да ни задява. Сигурно беше така защото се знае, че сме част от това организирано посещение и нашата сигурност е до някъде гарантирана. Гидът ни каза, че тези места се управляват от нарко босове, които се интересуват от по-голяма територия за продаване на наркотици и повече власт, те не се интересуват от нашите смешни фотоапарати или телефони. Самите хора, които срещахме по улиците бяха усмихнати и щастливи. От много къщи кънтеше самба, инвестират в тон колони и сателитни чинии :) звучи ни познато от някъде нали? :) Имаше и културна програма, бяхме в малка импровизирана галерия-ателие, където творяха няколко местни художници и ние можехме да се запознаем с един от тях да разгледаме творенията им и да си купим някое от тях, ако ни хареса. Начин да убедим младежите, че могат да изкарват пари по честен и законен начин.
След това улични музиканти тинейджъри изпълниха самба парче на живо, ползвайки стари кутии от маслини и подобни неща за инструменти, а едни малчугани ни танцуваха.
Минахме и през частната пекарна, където опитахме вкусотийките на някоя леля :)
Има опити за подпомагане и облагородяване на фавелите. Например в една са асфалтирали улиците, в друга са направили въжена линия, за да не трябва да катериш до твоята къща всеки ден. В Росиня, където бяхме ние, има дневна детска градина, която занимава децата и ги държи далеч от проблемите, докато родителите работят. Нашият гайд беше на мнение, че всичките опити за помощи и оправяне на ситуацията са безрезултатни, освен специални проекти за здравеопазване, клиника за спешни случаи. Понеже преди било така: като се разболееш тежко, няма как да си платиш лекар и просто си умираш. Пацификацията също била проформа. Трябвало да изглежда по-сигурно заради Световната купа по футбо, Олимпиадата и полицаите подгонили наркобароните към други фавели. Сега някои фавели са с минимално присъствие на наркотици и оръжие, а други гъмжат. Стана дума и за парадокси от типа на полицай седи от едната страна на пътя и пази, а от другата си продават наркотици. Има много какво да се желае, ако някой иска да помага, няма да го върнат. Макар че ситуацията с фавелите в Рио ми напомня на ситуацията с бездомните кучета в София. Има ресурси да се решат проблемите, но тези с ресурсите нямат интерес да го правят.
Покрай тия размисли неусетно слезнахме долу(добре, че не трябваше да катерим по тия стълби нагоре) живи и здрави със всичките си джаджи по нас и поживо поздраво се прибрахме.
За нас беше някак си рано да приключим културната програма, а времето беше хубаво, та решихме да идем до Sugar Loaf. Това е висока мини планина или хълм до което се стига с две въжени линии за да се насладиш на уникалните гледки. На тази височина имаше и облаци, та определено си заслужаваше. Няма да обясняваме как, а ще оставим снимките да говорят.
