Рио първа част премина гладко. Съвсем не толкова гладко преминава пътуването ни към Paraty. Първо събирахме хора около два часа по хотелите. После излизането от Рио успя да заблуди цял ван хора, че тоя шофьор ни вози в обратната посока. На четвъртия час във вана дори невероятните гледки на тучни зелени поляни и още по-тучна джунглеста растителност не можеха да компенсират за завоите, рязкото спиране пред камери, дупките и подскоците.
Спряхме в едно крайбрежно село и шофьорът каза окей. Ама как окей, като това не беше Парати. Спогледахме се, явно ще ни местят. След двайсетина минути товарене на куфари стил тетрис и няколко извинения, вече се готвехме да потеглим с друг ван към нашата дестинация. Какво се оплакваме, като дори успяхме да идем до тоалетна. Този път шофьрът ни говореше...
...английски и с позитивното си отношение компенсира за гъчканицата от куфари и хора в и без това тесния ван. Всички се смеехме като зелки на ситуацията, ала какви ли оценки ще им дадем на тази компания за превоз? :)
Другият вариант беше да пътуваме с градски транспорт до автобусната гара и оттам с автобус. Като цена двете нямаха разлика и ние решихме, че по-добре да ни вземат от хостела, отколкото да се тътрим с раниците през тесните въртележки в автобусите на градския транспорт. Като време си го загубихме още на тръгване с двучасовото въртене из Копакабана и Ипанема, ще видим дали поне няма да компенсираме с доставка директно до хостела ни в Парати. Между другото, произнася се Парачи, с ударение на И, и с много меко Ч, като в Съкварчиранчичи.
Предвид цялата тази ситуация музата си дойде съвсем непринудено. Налага се да държа с едната ръка айпада за да не хвръкне, и тамън да почна да пиша за Рио и спираме...не е крайната цел, кой знае за какво този път. Стискайте палци да не играем пак тетрис с раници и куфари...
Било каквото било по пътя, вече сме в Парачи. Градчето пленява със своята колониална архитектура и калдъръмени улички, които не те оставят да заспиш, докато стъпваш. Към чара допринасят и пристанището, реката в стария град и градските плажове, макар и да не са сред най-хубавите в Бразилия. Градчето се води много безопасно, дори и вечер можеш да се разхождаш до късно и където щеш. По улиците не забелязахме съмнителни физиономии и т.н. Наистина малко почивка от това да си винаги нащрек, както правехме по една или друга причина в Рио.
Около Парачи има 65 островчета, които няма как да видиш всичките за ден или два, но поне можеш да придобиеш представа. След като намерихме добра цена при един уругваец, запазихме екскурзия сред островчетата за 5 часа, със спирки на някои красоти по пътя. Такъв тип водно забавление ни беше най-евтиното в сравнение с поне пет други държави, където сме правили подобно нещо. И оставяме снимките и видео материалите да говорят...
И китаристът да пее...
Още от обиколката на Южна Америка
 |
| Паркът пред хостела ни |
...английски и с позитивното си отношение компенсира за гъчканицата от куфари и хора в и без това тесния ван. Всички се смеехме като зелки на ситуацията, ала какви ли оценки ще им дадем на тази компания за превоз? :)
Другият вариант беше да пътуваме с градски транспорт до автобусната гара и оттам с автобус. Като цена двете нямаха разлика и ние решихме, че по-добре да ни вземат от хостела, отколкото да се тътрим с раниците през тесните въртележки в автобусите на градския транспорт. Като време си го загубихме още на тръгване с двучасовото въртене из Копакабана и Ипанема, ще видим дали поне няма да компенсираме с доставка директно до хостела ни в Парати. Между другото, произнася се Парачи, с ударение на И, и с много меко Ч, като в Съкварчиранчичи.
 |
| Малко по-встрани от парка |
Било каквото било по пътя, вече сме в Парачи. Градчето пленява със своята колониална архитектура и калдъръмени улички, които не те оставят да заспиш, докато стъпваш. Към чара допринасят и пристанището, реката в стария град и градските плажове, макар и да не са сред най-хубавите в Бразилия. Градчето се води много безопасно, дори и вечер можеш да се разхождаш до късно и където щеш. По улиците не забелязахме съмнителни физиономии и т.н. Наистина малко почивка от това да си винаги нащрек, както правехме по една или друга причина в Рио.
Около Парачи има 65 островчета, които няма как да видиш всичките за ден или два, но поне можеш да придобиеш представа. След като намерихме добра цена при един уругваец, запазихме екскурзия сред островчетата за 5 часа, със спирки на някои красоти по пътя. Такъв тип водно забавление ни беше най-евтиното в сравнение с поне пет други държави, където сме правили подобно нещо. И оставяме снимките и видео материалите да говорят...
И китаристът да пее...
