Днешния ден бяхме решили да го раздаваме по-лежерно. По пътя към курортния град Лапта решихме да разгледаме замъка, старото пристанище и каквото има в стария град на Кайриния или по нашенски Гирне. Жегата беше неумолима, вятърът покрай водата ни спаси.
Бяхме решили за втори опит за посещение на третия от големите три замъка. Първия път изпуснахме отбивката, а вторият опит също се опорочи - този път операция на военните. За нас остана надеждата да оперираме на следващия ден, по пътя обратно към гръцката част. Стигнахме до хотела точно навреме за обяд и за следобедна дрямка. Като се събудихме морето се беше разбушувало, заливайки вътрешния басейн и залезът лека полека настъпваше... Картините сами се рисуваха пред очите ни и със странна сила дърпаха фотоапарата да насочи обектив към тях и да ги запечата в нашите фото спомени.
При тези романтични обстоятелства не беше трудно да пристъпим към вечеря и да се порадваме за пореден път на турското гостоприемство и отношение с клиентите. Не отне много време преди да се надушим кои сме и от къде сме, та минахме на милозвучното "комшу":-) Вкусотии се изсипаха на масата за нула време, а изненадващо за нас и нашите скромни познания за вина турското бяло вино беше леко, вкусно и много добре влизаше. Нямаше как да не опитаме и направения специално за нас микс от вкусове наргиле. Така с весело настроение и усмивки на лицата ни закрачихме към хотела. Тематично имаше волейболен мач на женските национални отбори на България и Турция. Жегата още не беше отминала, та с отворена врата и под звуците на морските вълни се потопихме в страната на сънищата, събирайки сила и добра карма, за да можем най-накрая да посетим замъка на Свети Иларион.
Така и стана, този път военните още тренираха и стреляха яко, но бяха решили че не е опасно за цивилни и ни пуснаха да видим замъка. Първото впечатление беше: "Уоу ние сме в Кипър нали... как така до тук стигна Китайската Стена?". Определено се забелязва и това колко добре е запазен след всички векове, които са оставили своя отпечатък върху замъка. За хора като нас, историите за битките, победите и рицарите не бяха най-интригуващото, а самите гледки, които ставаха все по-хубави с всяка нова стълба нагоре към върха на замъка, който се намираше на 732 метра над морето.
 |
| Няма тайни с малко zoom |
 |
| Горе вляво тренират военните. Пушки пукат. |
