Уругвай - Колония дел Сакраменто

Дори не си спомняхме как сме разбрали за Колония, или изобщо за Уругвай. Представяте ли си колко неудобно и засрамващо е, домакинът ви да пита и вие да се почесвате умно. Гледахме картата, прочетохме няколко блога и ни хареса. С не повече от това избираме дестинациите си често, и в повечето случаи си струва. И понеже Колония е от тези случаи, ще се опитаме да я опишем достойно.

Важно е и какви хора срещаш. Като комбинираш страхотно място със страхотни хора резултатът е... страхотен! Още със слизането от ферибота нашият домакин ни беше чакал търпеливо повече от час и закъсняваше за неговото събитие. Часът бе 21.30ч, помислихме си, че ще ходим потни на някое парти. Неочаквано, събитието беше ходещ протест за справедливост за един полицай, който трябва да лежи в затвора, защото си е вършил работата като преследвал крадец. И така, гражданите, някои от които бивши полицаи, искаха да оспорват решението. Първото нещо, което направихме в Колония, бе да искаме справедливост!  И се надяваме все повече хора от 20-хилядното градче да поискат преразглеждане на наказанието. Все пак от другия край на света дойдоха да подкрепят протеста!:-)

Мариано (нашият първ couch surfing домакин) направи вечерна обиколка на града с нас, возейки ни в колата. Старият град е запазена колониална смесица от португалски и испански архитектури, понеже последните две са се борили за този град повече от 100 години. Небето към Буенос Айрес светкаше на всяка секунда, силна буря се задаваше. Имахме късмет да опитаме традиционните chivitos, преди бурята да ни застигне. Чибитос ги представят на чужденците като холестеролни бомби. Представете си колко са вкусни... 

На светло имахме много време да обиколим всички калдаръмени улички, с малките музейчета, фара, каменните стени, улицата на въздишките. Къща, построена по испански, и после с португалски елементи или обратното е съвсем нормална гледка в Колония. 

По-далеч от центъра се крият не толкова известните църква на черния светец и бившата арена за корида, която се е ползвала само няколко години. Ние се промъкнахме вътре в нея, за да огледаме терена и разпадащата се крепяща конструкция. Говори се, че същите железа се ползват в лондонското метро. Преди стотина години не са се промъквали под мрежата само тези с връзки в полицията, а са идвали с влакове, теглени от коне. Сега вагоните се ползват като супер романтичен ресторант, заедно със старовремските коли в Стария Град. 

Освен рестораните, които като цяло ни се сториха скъпи на фона на очакванията ни за backpackers' Uruguay, забавленията бяха предимно евтини или безплатни. Като например плажовете покрай река Плата(Rio de la Plata), където можеш да се обтягаш и плицикаш до залез слънце. Слънцето залязва красиво някъде в реката, дори в определен момент може да видиш в далечината някои от небостъргачите на Б.А. 

Друг пример бе организацията на музеите. С един билет от 50песос(по това време 3.5bgn) можеш да видиш седемте музея в стария град, за да опознаеш по добре историята, природата, хората по тези земи и да се спасиш от жегата на препечените улици.

Ако отидете в Уругвай, пробвайте доматите, вкусни са и то много. Подценени заради хилядите мръвки навсякъде, но в тази страна се оцелява на месо и паста, може би пица, както и в много други държави в Ю.Америка. Ние пък като весела чуждестранна(Aржентина, Уругвай, Мексико, Македония, България) компания си спретнахме весела вечеря с паста и домати и много люти чушки...и мазането с олио не даде добри резултати, но пък намерихме утеха в бирата...

И за спомен от това събиране получихме тази красива рисунка от бъдещите архитекти на Аржентина и Мексико.

Още от обиколката на Южна Америка