Хората от Република Кипър казват, че турците са им взели най-хубавата част. За да проверим това твърдение, сутринта напускаме столицата Никозия и този път направо с колата преминаваме през един от петте гранични пункта. Насочили сме се на север, към един квартал на Кайриниа, или Гирне. Още на границата получаваме топло посрещане, все пак говорим за турци. Големите флагове, като издялани в планината, се доближават до нас. Без gps, но с карти, се упътваме лесно до бунгалата. Там ни дават напътствия какво да видим, и така се насочваме към недалечния замък Буфавенто(Buffavento).
 |
| Гледка от Кантара |
 |
Широк ъгъл към Буфавенто
|
Навлизаме в огромните назъбени планини. Отблизо изобщо не са страшни. Последните 6 километра са по тесен път с пропаст от едната страна. Това е нищо в сравнение с това, което ни очаква. Стените от замъка са врязани на върха на скалите. Има стръмни каменни стълби по пътеката нагоре. Налагаме си бързо темпо, което ми извади душата. След няма и 20 минути сме по oстанките от замъка. Ако се изкачиш най-отгоре, виждаш морето, Гирне, бреговете, че дори и бреговете на Турция при хубаво време, а от другата страна, Кипър, чааак до Никозия. Това е най-високият замък на Кипър и е построен по времената на Лусинянската фамилия. Системата от трите замъка Буфавенто, Кантара и Свети Иларион е била безотказна при патрулирането за врагове. Огън, запален от един от трите се е виждал съвсем ясно при другите два. Такава височинна комуникация не била стратегията на завладелите по-късно венецианци. Те си разчитали на крепостни кули по брега и занемарили Светата Троица. По-късно обаче някои крале, включително и победени и отшелници измежду тях, се постарали да ги поддържат. Включително и Ричард Лъвското Сърце, който с много неща е известен на острова. Особено е известен със завземането на Кипър, когато отвличат жена му и дъщеря му.
 |
| По този път сме дошли |
 |
| Изкачване с препятствия |
 |
| Вече сме над издълбаните флагове |
 |
| Гледката от върха |
 |
| Наградата |
Да се върнем на замъците. След известен брой километри посока към полуострова Акамас, стигнахме и до втория. Кантара има съвсем леко изкачване от стотина стълби и е продълговато разположен по продължението на едно било. Свети Иларион предстои утре.
 |
| Една глава на две тела :-) |
Сега е време да се отбием до един или два плажа, които са толкова просторни и толкова празни. Плажът на Алагади и един, който имаше табела, че бил най-хубав - Каплика(Caplica). На първия имаше главно кайт сърфисти. Вторият си беше направо празен. Явно сезонът не е сега(края на септември). Макар и водата да е топла и пясъкът да е фин като коприна...
Поемайки по раздрънкания крайбрежен третокласен път се натъкнахме на истинско съкровище - скрити плажове, скали, вдлъбнати и с причудливи форми, останки от крепости. Карането по този път беше много разтърсващо и същевременно усмиряващо преживяване. От една страна виждаш как асфалта се разяжда от морските вълни, от друга - далечината се осветява от мекото септемврийско слънце... Беше време да преплуваме басейна до бунгалата и да се насладим на залеза от втория етаж. Комбинацията от сивото море отдясно, заспиващото слънце зад назъбените планини вляво и ниските квартали на Гирне в далечината...явно това прави кварталът Озонкой(Оzonkoy) толкова привлекателен за вилна зона. Какъв късмет, че намерихме бунгала тук(без да сме имали някаква представа къде;-))
