Безпроблемно потеглихме и стигнахме отново южната част на острова. Търсейки къде да заредим гориво, мернахме табела за манастира Ставровоуни. Бяхме улучвали и някоя друга снимка в гайда и първият ни домакин разказа за него. Та викаме си, след като минаваме само на седем километра от него, да минем да го видим. Определено е по-впечатляващ от далече, как е отседнал на върха на планината. От близо е един затворен комплекс, забранен за посещение от жени, а мъжете трябва да са подходящо облечени.
Та направихме няколко снимки на пейзажа към морето и Ларнака и потеглихме към Като Дри, последното селце, където ще нощуваме. Комплексът прекрасен, много хубав микс от старинно и модерно резултиращ до функционалност и комфорт. Такива неща се получават, когато пуснеш швейцарец в запуснато кипърско село. Отдадохме следобеда на релакс.
Та направихме няколко снимки на пейзажа към морето и Ларнака и потеглихме към Като Дри, последното селце, където ще нощуваме. Комплексът прекрасен, много хубав микс от старинно и модерно резултиращ до функционалност и комфорт. Такива неща се получават, когато пуснеш швейцарец в запуснато кипърско село. Отдадохме следобеда на релакс.
 |
| Като Дри, с тесните улички и каменни къщурки |
За вечеря затворихме кръга, като отидохме в Пано Лефкара - селото, от което започнахме авантюрата, наречена Кипър. Предния път синята сладкарничка затвори под носа ни, обаче днес успяхме да се докопаме до нея и определено си струваше.
На следващата сутрин си приготвихме една хубава плодова здравословна закуска, насладихме се за последно на двора пред къщичката ни и се запътихме към летището.
