На феновете на Формула 1 не е нужно да обясняваш защо е незабравимо усещане да гледаш състезанието на живо. За тези, които не за закърмени с Формула 1, не знаят за последните оптимизации по двигателите и не се подреждат през неделя пред телевизора - станете част от атмосферата на тазгодишното състезание в Италия. За всички любители - бъдете там преди , по време на и след!
И какво да очакваш, отивайки към първата ти Формула 1 на живо?
Стига се бавно Да кажем, че спиш в близкия до Монца град Милано. Имаш избор как да стигнеш до някоя от двете гари - централната или Гарибалди - след което продължаваш с влак до Монца, оттам с организираните и пъплещи постоянно автобусчета. Но до автобусчето не е лесно, подлезът от перона до входа на гарата е задръстен! Ако те хваща клаустрофобията, може да помолиш някой полицай да те прекара, но колко ли ще е по-бързо? Хубавото е, че по едно време на опашката, така и така чакаш, едни каки ти продават билетче за автобуса. Автобусът(the shuttle) потегля бавно с натоварените картофи и прави специална обиколка на града на път към парка. Картофите не се радват особено, защото имат друга цел, но това си е маршрутът. Накрая е най-забавно - защото биваш изсипан на някакво място в парка, и после тръгваш пеш, следвайки табели към заветната писта. Табелите - добре, зеленина - супер, химически тоалетни - хора сме, но това което те убива(ако не си задушен или премазан дотук), е разстоянието от 3 км вървене. Това засякохме ние до нашия сектор. Сега някой ще пита защо да не идеш с кола - може и да е по-леко. Това, което видях, бяха безкрайни колони от коли, чакащи регулировчикът да спре безкрайната редица от хора. И също от много паркинги и къде може и къде не да минеш - ще вземеш да се натовариш. Беше пълно с объркали се шофьори, шофьори в забраненото и така нататък. Та лесен, бърз, неуморителен начин дали има до пистата на Монца - ще продължим да търсим! Някой ако знае, да се обади :-)
Шум Тапите за уши като цяло са пресилени. Състезанията от GP 2 или 3 са доста шумни и многото коли наведнъж и по-ръмжащите двигатели леко дразнят ухото. Тези състезания са нещо като почивка за Формула 1 феновете - времето да ядеш, да спиш, да се разходиш, да хапнеш или да си купиш тениска на любимия ти отбор. За по чувствителните - може да си купиш тапи предварително или да си купиш от десетките търговци на тапи за уши и билети. За билетите не е ясно дали са истински, но със сигурност сутрин/до обяд/на отиване продават билети, а вечер/следобед/на тръгване купуват. Цикълът на един уличен търговец на Монца. И да не забравяме, че най-сигурният начин да подкрепиш любимия си пилот е да станеш малко преди да мине покрай теб с 300км/час и да танцуващ, крещейки името му.
Какво да носиш? Най-нужното. Едва ли ти се мъкнат излишни неща. Имаше кора и с куфари. Някой идваха само с билета на врата. Иначе ядене, пиене - носиш колкото побира раницата. Също и тоалетна хартия, че в химическите бързо свършва. Ако искаш наистина да усетиш панаирната атмосфера - чакат те панини, пици, багети, гевреци, сандвичи и какво ли още не + охлаждаща бира. Но за всяко удоволствие си приготвяш по 5 евро(7 в деня на състезанието). Най-важно е да носиш доброто си настроение.
Първи впечатления Макар и да си имал не съвсем прекрасно пътуване до парка с пистата, и да се разминаваш със сто човека (при това всеки луд с номера си) в минута, нищо не може да се сравни с първия път, когато покрай теб профучи кола и звукът отеква все едно ти си там, на пистата. Космите по врата направо настръхват, а ти си готов дори да тичаш към мястото си, за да видиш какво е това чудо, дето минава така!
И какво да очакваш, отивайки към първата ти Формула 1 на живо?
Купища хора Все пак много хора за закърмени с този спорт, нормално е да е пълно. Всички трибуни, по всички пътища и пътеки, дори по пистата на края - навсякъде има стотици хора! Пропусквателните пунктове не удържат! Ако някой го стяга шапката, може да инвестира 2-3 хиляди евро за специалните вип ложи, но там също няма да е сам. Много фенове!
Стига се бавно Да кажем, че спиш в близкия до Монца град Милано. Имаш избор как да стигнеш до някоя от двете гари - централната или Гарибалди - след което продължаваш с влак до Монца, оттам с организираните и пъплещи постоянно автобусчета. Но до автобусчето не е лесно, подлезът от перона до входа на гарата е задръстен! Ако те хваща клаустрофобията, може да помолиш някой полицай да те прекара, но колко ли ще е по-бързо? Хубавото е, че по едно време на опашката, така и така чакаш, едни каки ти продават билетче за автобуса. Автобусът(the shuttle) потегля бавно с натоварените картофи и прави специална обиколка на града на път към парка. Картофите не се радват особено, защото имат друга цел, но това си е маршрутът. Накрая е най-забавно - защото биваш изсипан на някакво място в парка, и после тръгваш пеш, следвайки табели към заветната писта. Табелите - добре, зеленина - супер, химически тоалетни - хора сме, но това което те убива(ако не си задушен или премазан дотук), е разстоянието от 3 км вървене. Това засякохме ние до нашия сектор. Сега някой ще пита защо да не идеш с кола - може и да е по-леко. Това, което видях, бяха безкрайни колони от коли, чакащи регулировчикът да спре безкрайната редица от хора. И също от много паркинги и къде може и къде не да минеш - ще вземеш да се натовариш. Беше пълно с объркали се шофьори, шофьори в забраненото и така нататък. Та лесен, бърз, неуморителен начин дали има до пистата на Монца - ще продължим да търсим! Някой ако знае, да се обади :-)
Шум Тапите за уши като цяло са пресилени. Състезанията от GP 2 или 3 са доста шумни и многото коли наведнъж и по-ръмжащите двигатели леко дразнят ухото. Тези състезания са нещо като почивка за Формула 1 феновете - времето да ядеш, да спиш, да се разходиш, да хапнеш или да си купиш тениска на любимия ти отбор. За по чувствителните - може да си купиш тапи предварително или да си купиш от десетките търговци на тапи за уши и билети. За билетите не е ясно дали са истински, но със сигурност сутрин/до обяд/на отиване продават билети, а вечер/следобед/на тръгване купуват. Цикълът на един уличен търговец на Монца. И да не забравяме, че най-сигурният начин да подкрепиш любимия си пилот е да станеш малко преди да мине покрай теб с 300км/час и да танцуващ, крещейки името му.
Какво да носиш? Най-нужното. Едва ли ти се мъкнат излишни неща. Имаше кора и с куфари. Някой идваха само с билета на врата. Иначе ядене, пиене - носиш колкото побира раницата. Също и тоалетна хартия, че в химическите бързо свършва. Ако искаш наистина да усетиш панаирната атмосфера - чакат те панини, пици, багети, гевреци, сандвичи и какво ли още не + охлаждаща бира. Но за всяко удоволствие си приготвяш по 5 евро(7 в деня на състезанието). Най-важно е да носиш доброто си настроение.
Първи впечатления Макар и да си имал не съвсем прекрасно пътуване до парка с пистата, и да се разминаваш със сто човека (при това всеки луд с номера си) в минута, нищо не може да се сравни с първия път, когато покрай теб профучи кола и звукът отеква все едно ти си там, на пистата. Космите по врата направо настръхват, а ти си готов дори да тичаш към мястото си, за да видиш какво е това чудо, дето минава така!
