Водопадите Damajaguas ни изглеждаха познати от латиноамериканския формат на Аmazing Race. Не очаквахме толкова скоро да можем да ги видим на живо, но явно сме били късметлии. Предстои ни ден, изпълнен с много места, хора, емоции и насрещен вятър.
Голям камион ни раздруса из вътрешността на Доминиканската Република, посока Сантяго. Покрай разни полуизоставени къщурки в нищото скачаха весело деца и се радваха на нещата, които им подхвърляха от камиона. Колкото и да изглежда унизително да се хвърлят близалки и играчки на децата дето тичат отзад, не може да се сравни с тяхната радост. Изкачвахме се на високо и виждахме повече и повече върхове и пътеки, докато морето и брега се отдалечаваха.
По пътя се подкрепяхме с доминикански бензин - куба либре(ром и кола) и куба сантос(ром и спрайт). За обяд спряхме в една долна закусвалня, и съответно беше много вкусно:-)
Семейство Бругал държи най-ценното за страната: фабрика за ром номер едно, горите с евкалипт с цеховете към тях и мините за камъни. Последните биват обработвани от деца и възрастни от асоциацията на дърводелците и каменоделците, а тя би трябвало да гарантира, че човешките им права са спазени. Идеята е да изхранват около 200 семейства с каменоделство, което като всичко направено на ръка, се продава по-скъпо и би трябвало да пленява с добро качество. Не останахме достатъчно дълго да видим на колко време си позволяват почивка. Бяха изключително съсредоточени в това, което правеха.
В следващото село правихме кафе, правихме цигари, гледахме легален бой между петли.
Нямаше как да знаем кое е най-важното в правенето на кафето - а именно пеенето на специална песен. Запознахме се с Лоримар - уникален светлосин камък, за който се твърдеше, че се добива само в Доминиканската Република.
До 27-те нива на водопадите се стига след 30-40 минути ходене през горите и преджапване на няколко гьолчета и рекички. Само няколко от каскадите са способни да ти извадят душата. Катераческите, плувните и всякакви приключенски умения се изпитват до максимум.
Изпитанията на Наце по каскадите в няколко минути:
Голям камион ни раздруса из вътрешността на Доминиканската Република, посока Сантяго. Покрай разни полуизоставени къщурки в нищото скачаха весело деца и се радваха на нещата, които им подхвърляха от камиона. Колкото и да изглежда унизително да се хвърлят близалки и играчки на децата дето тичат отзад, не може да се сравни с тяхната радост. Изкачвахме се на високо и виждахме повече и повече върхове и пътеки, докато морето и брега се отдалечаваха.
По пътя се подкрепяхме с доминикански бензин - куба либре(ром и кола) и куба сантос(ром и спрайт). За обяд спряхме в една долна закусвалня, и съответно беше много вкусно:-)
Семейство Бругал държи най-ценното за страната: фабрика за ром номер едно, горите с евкалипт с цеховете към тях и мините за камъни. Последните биват обработвани от деца и възрастни от асоциацията на дърводелците и каменоделците, а тя би трябвало да гарантира, че човешките им права са спазени. Идеята е да изхранват около 200 семейства с каменоделство, което като всичко направено на ръка, се продава по-скъпо и би трябвало да пленява с добро качество. Не останахме достатъчно дълго да видим на колко време си позволяват почивка. Бяха изключително съсредоточени в това, което правеха.
В следващото село правихме кафе, правихме цигари, гледахме легален бой между петли.
Нямаше как да знаем кое е най-важното в правенето на кафето - а именно пеенето на специална песен. Запознахме се с Лоримар - уникален светлосин камък, за който се твърдеше, че се добива само в Доминиканската Република.
До 27-те нива на водопадите се стига след 30-40 минути ходене през горите и преджапване на няколко гьолчета и рекички. Само няколко от каскадите са способни да ти извадят душата. Катераческите, плувните и всякакви приключенски умения се изпитват до максимум.
 |
| We are the champions! |
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментирайте на воля!