Уругвайската ни Нова Година

У нас посрещаме новата година с пълни стомаси, в най-новите си дрехи с достатъчно количество алкохол, хорца и танци и т.н. Монтевидео има подобна програма за нощта на 31-ви, обаче през деня нещата са много по-различни. Пълни бутилки с вода или сайдер, кофи с вода, маркучи, балони с вода и подобни са в ръцете на хората и така едни на други се благославят и си пожелават весело посрещане и весела нова година. Звучи готино, но в очите на чужденец изглежда като начало на война :)

На централния пазар (Mercado del Puerto в Стария Град) имаше цяла тълпа от млади и стари усмихнати хора, които се къпеха едни други с вода и сайдер. По едно време и група самба барабанисти се появи и приповдигна още повече настроението. На чужденците не им се размина, кой както минаваше от там излизаше мокър :) 

Ние носехме сериозно количество техника и документи в нас, така че не ни беше все едно дали ще ни намомрят и се наложи да

Уругвай - Колония дел Сакраменто

Дори не си спомняхме как сме разбрали за Колония, или изобщо за Уругвай. Представяте ли си колко неудобно и засрамващо е, домакинът ви да пита и вие да се почесвате умно. Гледахме картата, прочетохме няколко блога и ни хареса. С не повече от това избираме дестинациите си често, и в повечето случаи си струва. И понеже Колония е от тези случаи, ще се опитаме да я опишем достойно.

Парагвай - Аржентина - Уругвай

Планът беше да тръгнем от Енкарнасион сутринта, да складираме раниците на автогарата в Посадас и да разгледаме аржентинския му брат от другата страна на Парана. Проливният дъжд промени плана. Издебнахме дупка в пороя и скочихме на спирката да чакаме рейса за Посадас. Когато не ти трябва, минава по-често. След 30 минути влезнахме и поседнахме. Изведнъж започна да се пълни с хора, о не, започна да прелива. Шофьорът качваше всеки желаещ, а вътре хората се изнервяха. То не бяха торби за пазар, колети, кашони, бебета, луди, миризливи. И ние с раниците за капак. На Парагвайската граница рейсът само нас чакаше да ни набият печата. После стана още по-зле, дъждът се усили и имаше задръстване по моста...за  пореден път съжалихме, че сме се къпали. И в крайна сметка след още половин час влезнахме в Аржентина за втори път. Автогарата в Посадас беше като всичко останало там - мокра - и нашата културна програма се отложи. Имахме нощен автобус от 20.00. На гарата преобладаваха кучета и съмнителни физиономии и имаше една много долна кръчма с много високи цени. Намерихме офис на компанията, с която шяхме да пътуваме и се населихме на тяхното диванче. 7 часа пускахме корени, два пъти се смениха служителите и стана време да си легнем на кама седалките в автобуса.