Аржентина - Мендоса - винарните говорят

Някои чувства, като любовта към виното, ги изпитваш безусловно. За нея си готов на какво ли не - да я подклаждаш в трудни моменти, да и устояваш, ако няма как, но най-вече да се радваш на всеки миг с твоята любов.

   Различните хора демонстрират любовта си по различен начин, но общото между всички винолюбци е желанието за усвояването на много прекрасни моменти в един дълъг и щастлив живот. Ние сме били активни любители на виното навсякъде по света, не сме пропускали възможност да опитаме от всичко интересно и традиционно, сблъсквали сме се с

Aржентинска Патагония - глетчер Перито Морено

    Не е най-големият, обаче е най-красивият. Ще ти каже всеки, когото попиташ за Перито Морено. Намира се в южната част на националния парк Los Glaciares на около 80 км от Ел Калафате, в Lago Argentino. Над водата е висок около 70 метра с обща дебелина на леда до 170 метра. Най-атрактивното при него е възможноста да се наблюдават счупвания на лед, което само по себе си е уникално шоу. Тези парченца лед обикновено са с размерите на тир, къща или кола. Пропадане може да се случи по всяко време, особено лятото. Ние май успяхме да заснемем някое от тях, въпреки че се изисква много дебнене и късмет. Звукът от едно такова счупване кара всичките ти косми да настръхнат.

Красивите пейзажи започват да се рисуват пред очите ни малко след като

Aржентинска Патагония - глетчер Виедма

Глетчерите са голяма работа. Буквално и преносно. Самото понятие звучи интригуващо и плашещо. И докато всеки го е изучавал до някаква степен, ние изобщо не очаквахме да имаме толкова близък опит от първа ръка и първи крак с глетчерите.

Понеже глетчерите са голяма работа, е много трудно да ги видиш целите, да не говорим да ги обходиш. Един пример за такъв голям глетчер е Виедма, който имахме щастието да

Аржентинска Патагония - Ел Чалтен

3 часа с автобус от Ел Калафате и 2:30 часа пеша из планината и идваш до това

Това е Лагуна Торе, една от многото, които може да се видят в северната част на националния парк Los Glaciares. Сърцето на събитията е селцето Ел Чалтен. Създадено само за туристи. В него може да се яде и спи и да се правят приготовления за походи, разходки, експедиции и т.н.

Има три-четири обозначени изхода, които водят към

Аржентинска Патагония - Ел Калафате

Ел Калафате е лесно достъпно(летище, автобуси) градче, което противно на очакванията е интересно място да прекараш няколко дни. Освен да се разхождаш из алпийския стил по уличките и да се подкрепяш със cerdero patagónico(месото е от агне), можеш и да насготвиш туй онуй с продукти от магазина или да обикаляш малките хостелчета и хотелчета в търсене на гледки докато залезе слънцето(вчера залезе в 10  вечерта). И докато дългите и късни залези те държат буден, през дългите дни можеш да се забавляваш с нещата, които са на малко повече ходене или возене от Калафате.

1. Лагуна Нимез

На двайсетина минути пеша от центъра, този парк или резерват е най-доброто място да

Патагония - красотата си има цена

Мечтаната или често срещаната дестинацията в дневниците на повечето планинари, алпинисти, орнитолози, любители на природата, любители на високия адреналин и какви ли още не е Патагония. Заема огромна част от територията на Южна Америка и се намира в границите на Аржентина и Чили. Човек просто не знае от къде да започне, да гледа ли глечери, да катери ли красиви планини и да се наслаждава на гледките към долините и езерата, да обикаля ли около самите езера и лагуни и да гледа какви ли не редки видове птици, да ходи на места къде има кости от динозаври и други находки, чиято старост и произход всеоще се изследват, да се разхожда ли измежду пингвини, моржове или тюлени, да прави разходка с каяк измежду айсберзи, да язди коне около планинските езера и какво ли още не... Набора от занимания тук е огромен и е много трудно да се сметне колко време и пари са нужни на човек за да покрие всичко.

Ние както винаги супер надъхани и енергични, готови за предизвикателства кацаме на летището в Ел Калафате след три часов полет от Буенос Аирес. Мислим си че сме си написали

Буенос Айрес - свежата реалност

След половин ден по жежките улици на микроцентрото на Буенос Айрес се отправихме към Уругвай, който много ни хареса. Планът беше на връщане да останем в столицата за две вечери, преди да поемем към Патагония. До последния момент не беше ясно къде ще спим, тъй като с couchsurfing-а не се беше получило нищо. От отчаяние пуснахме отворен маршрут за тези дни, и изненадващо с нас се свързаха хора, които предлагаха да спим при тях. Не че винаги мислим най-лошото, но се сещате че какво ли не ни мина през главата. Тази двойка беше все пак препоръчана от други пътешественици и така в крайна сметка се решихме да останем при тях.

Парагвай - Аржентина - Уругвай

Планът беше да тръгнем от Енкарнасион сутринта, да складираме раниците на автогарата в Посадас и да разгледаме аржентинския му брат от другата страна на Парана. Проливният дъжд промени плана. Издебнахме дупка в пороя и скочихме на спирката да чакаме рейса за Посадас. Когато не ти трябва, минава по-често. След 30 минути влезнахме и поседнахме. Изведнъж започна да се пълни с хора, о не, започна да прелива. Шофьорът качваше всеки желаещ, а вътре хората се изнервяха. То не бяха торби за пазар, колети, кашони, бебета, луди, миризливи. И ние с раниците за капак. На Парагвайската граница рейсът само нас чакаше да ни набият печата. После стана още по-зле, дъждът се усили и имаше задръстване по моста...за  пореден път съжалихме, че сме се къпали. И в крайна сметка след още половин час влезнахме в Аржентина за втори път. Автогарата в Посадас беше като всичко останало там - мокра - и нашата културна програма се отложи. Имахме нощен автобус от 20.00. На гарата преобладаваха кучета и съмнителни физиономии и имаше една много долна кръчма с много високи цени. Намерихме офис на компанията, с която шяхме да пътуваме и се населихме на тяхното диванче. 7 часа пускахме корени, два пъти се смениха служителите и стана време да си легнем на кама седалките в автобуса.

Водопадите Игуасу

"Това е най-хубавото и най-красивото нещо, което съм видял(а) през живота си", беше изречение, което чухме от много хора, които срещнахме в Бразилия преди да дойдем тук, на водопадите Игусасу. Намират се на река Игуасу на границата между Аржентина и Бразилия, та за да видиш целите водопади и от всички ъгли, трябва да посетиш и двете страни. Това направихме и ние. Препоръчва се първо да минеш през Бразилия и след това да идеш до Аржентина. Ние го направихме на обратно, поради протестите на Бразилските автобуси. Но, и така подредени, посещенията изпълниха силно завишените ни очаквания.