След вчерашния ден, леко понапръскани от дъждец и приятно релаксирали от спа, имахме малки надежди, че днес времето ще се оправи и най-накрая ще видим мечтаната планина Фуджи. Още повече, че се запътвахме към петте вулканични езера, останали на север от планината и предлагащи най-уникалните и докосващи душата на катерача и обикновения човек гледки към Фуджи. Да, ама не. Надеждите тотално се изпариха под сивото запушено небе и се отмиваха с всяка капка по ярките ни чадъри. Заметнахме раниците в риокана и решихме да не дремем в отчаяние цял ден, а да разучаваме местността.
