Рио де Жанейро - къде да се изпечеш

Едно от многото преживявания, които може да те сполетят в Рио, са плажовете и животът, който кипи около тях. На пръв поглед големите плажове са непривлекателни, но има много заблуди около тях, които пречат на човек да им са наслади напълно.

Канарски острови - Тенерифе

    Удивително! Това си помислих още щом палмите ни поздравиха за пристигането ни в късния следобед. Качихме се на пандата и поехме по добре асфалтираните пътища към нашето ваканционно селце.

Бали - Джимбаран

Разходките по тъмно на плажа са романтично, но изискващо повишено внимание преживяване. Установихме това вечерта, когато се наложи да прекосим целия плаж на Джимбаран, за да стигнем до мястото, където бяхме паркирали моторчето си. Но денят беше свеж и насищащ с впечатления, както може да очаква за всеки ден...
Джимбаран се намира на южната част на острова, затова трябва да се премина областта около летището, най-тясната част. Единствената ни възможност беше пътя за летището, широк и много натоварен, с кръгови, задръствания и динамични участъци. 

Наце вече на всякакви пътища можеше да кара със скутера. Даже на моменти се буташе като истински местен :)

Бали - разходка в Санур

Дойде мигът, в който трябваше да се пере. Денят започна с две торби мръсни дрехи и първата постройка с надпис "Laundry". Трудно, но успешно уговорихме до довечера да ги изперат (излезна десетина лева), и се запътихме към Санур, известна крайбрежна област с още по-известен плаж. A по пътя за там отново ни спряха пътни полицаи. Този път беше акция по случай първи юни и спираха всички мотористи, с цел да повишат безопасността по пътищата. Нямаше забавен разговор с полицаи както миналия път, но пак ни снимаха за статистиката и пак не можеше ние да ги снимаме :)
Плажната променада на Санур е дълга, павирана и приятна за разходки и колело. Съвсем наивно оставихме мотора в единия край и после краката ни окапаха от ходене. Обходихме цялата променада два пъти (около 8 километра), докато харесаме шезлонги. Повечето хотели и вили бяха едноетажни или двуетажни постройки, поддържащи чара на мястото. Табелите с указания за евакуация при цунами гласяха да бягаш към няколкото по-високи хотела във вътрешността. На много места пясъкът съдържаше какви ли не боклуци, а водата беше интересна - плитка и с онези дългите водорасли...имаше и няколко малки кея, с къщурки за йога и релакс на края, идилия.

Бали - духовност и слава

Днес яхнахме мотора и се отправихме към Тана Лот (Тanah lot) -  един от най-известните храмове на Бали. Защо ли?

Бали - Семиняк и Легиан

    Нашата домакиня Морган ни нарисува страхотна карта на къщата ни и пътищата към плажовете и забележителностите във всички посоки. Свърши работа за достигане до Ехо, но сега искахме да отидем до мааалко по-далечни места и тотално се объркахме. На помощ за пореден път дойде GPS навигацията върху моя телефон. Със скутер и навигация бяхме много мощни и нищо не ни спираше да обладаем целия остров.
    Насочихме се към два от западните градове, известни с техните плажове. Първо кацнахме на плажа Семиняк (Seminyak), където беше спокойно и ненаселено, с широка ивица и симпатични заведения за закуска. По мократа част на пясъка щъкаха малки рачета, а във водата най-ранобудните сърфисти загряваха. Уцелихме най-хубавото време за разходка по плаж - облачното.

Бали - пътят към Чангу

Поради лекото ни неразположение предишния ден, се бяхме уговорили с шофьора ни да отложим разглеждането на селата със занаятите за днес. Тъкане на батик (името на плата, който произлиза), дърворезба, обработка на злато и сребро, боядисване на яйца, плетене на пръчки са занаятите, които активно се практикуват по селата в района между Убуд и столицата Денпасар. Практикуват се и навсякъде по острова, но тук с най-комерсиални цели. На всяко място първо ни предлагаха да погледаме процеса на обработка/изработка, а после да влезнем в магазина и спокойно да разгледаме какво предлагат.

Спокойно, спокойно - в магазина за дървени изделия продавачът едва не ни се разсърди... И през ум не ни мина да търсим място в багажа за толкова изящни и нежни творби, предвид как хвърлят куфарите по летищата. По-малките дървени изработки - например Буда с височина един пръст, надхвърляха смелите ми очаквания за високата цена на изкуството. Така че си останахме със спомена за ловките майстори, превръщащи парчето махагон във фигурата на бог Вишну и настоятелния продавач.