Китай - Дали

    Леко разтърсване и после нищо. Второ по-силно и пак нищо. Вярно, че е пролет, но това едва ли беше поредното земетресение. Това беше спалният вагон от Кунминг до Дали и плавния му преход от стари релси на още по-стари. Лекото поклащане и олюляване си имаха своя приспивен чар и чистите чаршафи спомагаха също. В нашето купе с четири легла се помещаваше и един тих и симпатичен китайски младеж, който не гъкна и не захърка цяла нощ. Това беше втора класа спален вагон в дълбоката провинция Юнан.

Идилията имаше своя край, когато настана време да се набутаме с всички останали

Да идем до Лима

    Турбуленцията от разглеждането на линиите Наска в коремите ни лека полека отмина. Даже се почерпихме с вкусни палачинки за обяд и вече с цялата покъщнина сме се изкиприли на гарата да чакаме автобуса ни за Лима. Леко притеснение се зароди в погледите ни, след като вече минаваше час след уговореното време и автобусът не идваше. Това не е нещо особено по тези ширини, но в случая бяха обещали да ни предупредят, ако има забавяния. Беше специален автобус, резервирахме си го още в Ла Пас. Нещо като Hop On Hop Off, ама на дълги разстояния, с гайд и с някоя друга спирка пътьом за разглеждане на забележителности. И вече закъснява с час, последният нормален автобус за Лима замина. Ние си правим план да се връщаме в хостела да спим и да си купим билети за директен автобус за утре. Въпросният така и не сме го плащали, та не е проблем да си купим билети за друг автобус при нужда.

И опа - изведнъж от прашния ъгъл едно задъхано момче идва с нашите имена и пита ние ли сме за Лима с много извинения за закъснението, ама имахме такива и такива проблеми и наводнения по пътя. Както и да е. Най-накрая тръгваме, автобусът е празен, в него сме само

Европа - Азия - Африка за 24 часа

Начало: София, България, Европа.
Крайна цел: Найроби, Кения, Африка.
Нека авантюрата започне сега!

 
Има няколко препятствия по пътя за постигане на амбициозната цел Европа-Азия-Африка за един ден. Да видим как протече този ден.
    Сутринта, точно се качихме в таксито и проверката показа, че сме взели грешни два паспорта . Беше поправено моментално, без да закъснеем за автобуса си за Истанбул. Друго забравено - дъждобрани, и доста по-късно се разбра, че и малкият фотоапарат няма да види

Истанбул - пътят за Бали

    ...Пътят към Бали не беше никак малко, нито като време, нито като километри...

    Не е лесно да се стигне до почти другия край на света. За щастие, Истанбул е сравнително наблизо, а там има много възможности за полети до къде ли не, да не говорим, че цените са много по-човешки, което не важи за полети от София. Решихме, че ще е доста изгодно и организирахме автобус от София до Истанбул.
Нищо не може да се сравни с нощния около 9-10часов преход с автобус, ако разполагаш с удобна надуваема възглавничка. Единствена потенциална пречка би била безумната система на границата - слизане, опашка за проверка на паспорти, вадене на всички куфари от багажното, евентуално гаврене (отваряш и показваш какво има в чантата ти), качване обратно на куфарите, товарене в автобуса - и всичко това умножено по 2, защото и на българската и на турската граница беше така. На връщане пълната процедура отне почти 2 часа.
Пристигането ни в Истанбул беше рано сутринта, затова имахме почти целия ден да разгледаме града. Със сигурност оставането за по-дълго ще спомогне да се усети града и хората в него по-добре, но за 10 часа не се справихме никак зле.