Да идем до Лима

    Турбуленцията от разглеждането на линиите Наска в коремите ни лека полека отмина. Даже се почерпихме с вкусни палачинки за обяд и вече с цялата покъщнина сме се изкиприли на гарата да чакаме автобуса ни за Лима. Леко притеснение се зароди в погледите ни, след като вече минаваше час след уговореното време и автобусът не идваше. Това не е нещо особено по тези ширини, но в случая бяха обещали да ни предупредят, ако има забавяния. Беше специален автобус, резервирахме си го още в Ла Пас. Нещо като Hop On Hop Off, ама на дълги разстояния, с гайд и с някоя друга спирка пътьом за разглеждане на забележителности. И вече закъснява с час, последният нормален автобус за Лима замина. Ние си правим план да се връщаме в хостела да спим и да си купим билети за директен автобус за утре. Въпросният така и не сме го плащали, та не е проблем да си купим билети за друг автобус при нужда.

И опа - изведнъж от прашния ъгъл едно задъхано момче идва с нашите имена и пита ние ли сме за Лима с много извинения за закъснението, ама имахме такива и такива проблеми и наводнения по пътя. Както и да е. Най-накрая тръгваме, автобусът е празен, в него сме само

Перу - разтърсване около Наска

    Понякога последните дни на пътуването преминават в лека меланхолия по изминалите дни, скука или лека депресия от предстоящото завръщане. За краят на обиколката на Южна Америка при нас се случи точно обратното - нито скучахме, нито бяхме меланхолични, нито дори помирисахме депресията. Имахме груб план да хванем рейс от Ла Пас до Наска, да видим линиите на наските, да пристигнем в Лима и след два дни да отлетим за Европа.

    След като намерихме най-удобния и евтин автобус от Ла Пас до

Мадиди, има ли ред в джунглата

    Жегата ни залипсва в Ла Пас, но вече са вторите 15 минути от полета към Руренабаке(Rurrenabaque) и почваме да си променяме мнението. Не е от адреналина да се возиш в 20-местен пътнически самолет, а от липсата на климатик в него и високата влажност и температура навън. Вече посвикнахме да виждаме червени лампички по таблото на пилотите и бипкащите звуци заедно с тях. Тъкмо свикнахме и кацаме, стъклото на обектива се изпоти със самото ни слизане. Летището представляваше една малка писта в средата на джунглата на амазонския басейн. От там товарят пътниците и багажа им в един ван и ги карат до една къща, ако някой те чака, слизаш там. Ако ли не - ванът продължава до центъра на града за скромните 10 боливианота.

побрахме се

Писта в средата на джунглата

    В джунглата не може да си ходи който и както си иска, това е национален

Боливия - Ла Пас и още нещо

    Салар де Уюни беше перфектното начало на нашето посещение в Боливия. Докато природата ни остави с увиснали челюсти, целите в сол и с хиляди снимки, то хората не се представяха добре. Трябва винаги да има минус, иначе ако всичко е перфектно, нещо не е наред. Ние и не идваме с големи очаквания да изгарят от радост от нашето присъствие, и затова след кратък престой в скучния и прашен град Уюни се отправихме към дефакто столицата Ла Пас. Щяхме да се возим на влак до Оруро, но "работливите" боливийски агенти не можаха да запазят билет с около 20 припомняния и се наложи да хванем смрадлив нощен автобус през всички възможни села(първите 8 часа по черен път), пристигайки на смрадливата автогара в Ла Пас още по тъмно.

Най-красивият монумент в Уюни

Времената на информационната дупка - и времето не е с нас

    Беше ясно, че първо трябва да уредим тръгването си от

Пленени в солникът Уюни

    04:40 сутринта е, непрогледна тъмнина навсякъде, колите натоварени и потеглят из водата на солника, а навън още си вали.

    Нямаме си и идея как нашите шофьори знаят къде сме и на къде да продължим. Представете си да карате в мъгла с 10 сантиметра видимост. Толкова е равно и еднакво тъмно, че само трябва да знаеш на къде е север примерно и можеш да спреш фаровете и само да караш. В един момент и шофьорите ни се дезориентираха и казаха

4 х 4 до Уюни ден 2

Денят ни започва с милувки от първите слънчеви лъчи върху цветната лагуна и вкусни палачинки с мармалад и чай от кока. Зареждаме провизии и потегляме смело.

Първата спирка, сюрреалистичен пейсаж, дърво от

4 х 4 до Уюни ден 1

    За да стигнеш от Сан Педро де Атакама до Солника Уюни трябва да минеш през много красиви места и да изживееш много неочаквани моменти. Отнема три дни, от които първите два се намираш на над 4000 метра надморска височина. Макар и да не е гладко возене по магистрала, а офроуд подрусване, за голяма част от хората остава силно положително впечатление, а за нас е удобен начин да напуснем Чили и да продължим напред към Боливия.

    Миграционните служби и чилийската граница се намират в Сан Педро. Cлед 50 км катерене се стига до границата с Боливия, където се минават всички

Чили - пустинята Атакама, втора част

    Ако вече сме се запознали с дестинациите от първата част на разказа за Атакама, друга топ дестинация са гейзерите Татьо.

Tatio geysers изпитват малко повече физиката на човека. Първо се тръгва раничко, в интервала 3.30-4.30а.м. Понеже трябва да се стигне на гейзерите преди изгрев, за да се вижда добре парата, и самите гейзери изригват тогава. Второто предизвикателство е ...

Чили - пустинята Атакама, първа част

    За да не разваляме мистицизма около пустините, няма да пишем факти от интернет за пустинята Атакама. Ще споделим как може да се разгледа и преживее района, особено стартирайки от малкото автентично градче Сан Педро.

    Долината на Луната и Долината на Смъртта(Valle de la Luna y Vale de la Muerte) са най-посещаваните места до Сан Педро. Първата си заслужава името. Не знам дали на Луната пейзажите са...

Чили - Сан Педро де Атакама

    Малкото градче Сан Педро се намира на границата на най-сухата пустиня в света - Атакама.

Ще го познаете по прашните улички, къщите от глина, пясък и вода(т.н. adobe камък) и липсата на осветление вечер. Да, в Сан Педро всеки ходи с фенерче по тъмно. Понеже на практика сме в пустинята, има само две опции за времето - разтапяш се от жега или ти тракат зъбите от студ. Много е трудно да се облечеш в друг стил освен кромид - на пластове. Защото сутрин и всичките дрехи върху теб не помагат на чувството, че мръзнеш, а като напече и гол да тръгнеш, и под сянката на някоя от ниските къщички да се навреш, няма спасение.

 

Чили - Национален Парк Хумболт

    Само на 2 часа път от Ла Серена се намира националният парк Pingüino de Humboldt, където може да се видят едни от най-малките пингвини в света - пингвините Хумболт. Но фауната далеч не се изчерпва само с тях. Хиляди птици - няколко вида корморани, пеликани, peruvian diving petrel(перуански гмуркащ се буревестник) и албатроси са сред многобройните обитатели на островите Дамас и Чорос . А по скалите най-лежерно се излежават тюлени и морски лъвове, докато на няколко метра от тях се гмуркат малки chungungos.

Чили - Звездите над Ла Серена

    Успокоихме сутрешния адреналин във Валпараисо с осемчасово возене с автобус към Ла Серена. Град покрай морето с около 22 километра плажна ивица, намиращ се на около 1200 километра от крайната ни дестинация, пустинята Атакама и също така в близост до астрономическата обсерватория Mamalluca. Настанихме се и още преди да сме разгледали центъра бяхме си уредили екскурзия до обсерваторията същата вечер. Улиците са като пешеходните зони при нас, та на няколко пъти без да искаме пресичахме на червено, мислейки си че сме на пешеходна улица. Шофьорите като че ли бяха свикнали на подобни изпълнения и не им направихме кой знае какво впечатление. Хапнахме, навлякохме по един суитчър и тръгнахме към обсерваторията.

Чили - Валпараисо за един ден

    Свеж океански бриз прави нощта приятна и огъня светъл и горещ за парчетата царевица, хвърлени в него. Хубаво мезе със заслужените чаша-две чилийски Карменер на терасата на хостела ни, намиращ се на едно от 45-те тепета на Валпараисо. Казва се Марипоса(пеперуда). Очевидно доволни и уморени, се наслаждаваме на приятната обстановка след изминалия пълен с приятни емоции ден.

Чили - многото лица на Сантяго

    Да се пътува с автобус има много предимства. За да не излезе, че само се оплакваме, ще споменем приятното 8-часово пътуване от Мендоса до Сантяго, директно през планината.

Селфи на забраненото

Curvas peligrosas

    Сантяго е една от многото столици, които са огромни метрополиси със стабилно замърсяване. 8 милиона души живеят там и трябва да има за какво. Дали просто защото дава възможности за по-добър живот, или нещо в цялата лудница ги привлича? А туристите, какво ги привлича?

Аржентина - Мендоса - винарните говорят

Някои чувства, като любовта към виното, ги изпитваш безусловно. За нея си готов на какво ли не - да я подклаждаш в трудни моменти, да и устояваш, ако няма как, но най-вече да се радваш на всеки миг с твоята любов.

   Различните хора демонстрират любовта си по различен начин, но общото между всички винолюбци е желанието за усвояването на много прекрасни моменти в един дълъг и щастлив живот. Ние сме били активни любители на виното навсякъде по света, не сме пропускали възможност да опитаме от всичко интересно и традиционно, сблъсквали сме се с

Aржентинска Патагония - глетчер Перито Морено

    Не е най-големият, обаче е най-красивият. Ще ти каже всеки, когото попиташ за Перито Морено. Намира се в южната част на националния парк Los Glaciares на около 80 км от Ел Калафате, в Lago Argentino. Над водата е висок около 70 метра с обща дебелина на леда до 170 метра. Най-атрактивното при него е възможноста да се наблюдават счупвания на лед, което само по себе си е уникално шоу. Тези парченца лед обикновено са с размерите на тир, къща или кола. Пропадане може да се случи по всяко време, особено лятото. Ние май успяхме да заснемем някое от тях, въпреки че се изисква много дебнене и късмет. Звукът от едно такова счупване кара всичките ти косми да настръхнат.

Красивите пейзажи започват да се рисуват пред очите ни малко след като

Aржентинска Патагония - глетчер Виедма

Глетчерите са голяма работа. Буквално и преносно. Самото понятие звучи интригуващо и плашещо. И докато всеки го е изучавал до някаква степен, ние изобщо не очаквахме да имаме толкова близък опит от първа ръка и първи крак с глетчерите.

Понеже глетчерите са голяма работа, е много трудно да ги видиш целите, да не говорим да ги обходиш. Един пример за такъв голям глетчер е Виедма, който имахме щастието да

Аржентинска Патагония - Ел Чалтен

3 часа с автобус от Ел Калафате и 2:30 часа пеша из планината и идваш до това

Това е Лагуна Торе, една от многото, които може да се видят в северната част на националния парк Los Glaciares. Сърцето на събитията е селцето Ел Чалтен. Създадено само за туристи. В него може да се яде и спи и да се правят приготовления за походи, разходки, експедиции и т.н.

Има три-четири обозначени изхода, които водят към

Аржентинска Патагония - Ел Калафате

Ел Калафате е лесно достъпно(летище, автобуси) градче, което противно на очакванията е интересно място да прекараш няколко дни. Освен да се разхождаш из алпийския стил по уличките и да се подкрепяш със cerdero patagónico(месото е от агне), можеш и да насготвиш туй онуй с продукти от магазина или да обикаляш малките хостелчета и хотелчета в търсене на гледки докато залезе слънцето(вчера залезе в 10  вечерта). И докато дългите и късни залези те държат буден, през дългите дни можеш да се забавляваш с нещата, които са на малко повече ходене или возене от Калафате.

1. Лагуна Нимез

На двайсетина минути пеша от центъра, този парк или резерват е най-доброто място да

Патагония - красотата си има цена

Мечтаната или често срещаната дестинацията в дневниците на повечето планинари, алпинисти, орнитолози, любители на природата, любители на високия адреналин и какви ли още не е Патагония. Заема огромна част от територията на Южна Америка и се намира в границите на Аржентина и Чили. Човек просто не знае от къде да започне, да гледа ли глечери, да катери ли красиви планини и да се наслаждава на гледките към долините и езерата, да обикаля ли около самите езера и лагуни и да гледа какви ли не редки видове птици, да ходи на места къде има кости от динозаври и други находки, чиято старост и произход всеоще се изследват, да се разхожда ли измежду пингвини, моржове или тюлени, да прави разходка с каяк измежду айсберзи, да язди коне около планинските езера и какво ли още не... Набора от занимания тук е огромен и е много трудно да се сметне колко време и пари са нужни на човек за да покрие всичко.

Ние както винаги супер надъхани и енергични, готови за предизвикателства кацаме на летището в Ел Калафате след три часов полет от Буенос Аирес. Мислим си че сме си написали