След разходките из плажовете и последната вечеря в комплекса Мауимби дойде и последната сутрин в Уатаму. Нахвърлихме останалите парцалки в куфарите и отидохме да се насладим на скромната закуска, където се запознахме с младо семейство от германец и кенийка и си побъбрихме "кой к'во що".
Беше някак си приятно и никак не ни се тръгваше, но нямаше как - стана девет и шофьорът ни Джон (типично кенийско име:-) ) вече ни чакаше.
След по-малко от два часа спокойствието и идилията ни забравиха, просто ни тръшнаха вратата под носовете и ни изхвърлиха навън. Не се опитвам да бъда поетичен, просто такова е чувството, когато влезнеш в Момбаса, пълна лудница. Сложно съединение от шумове и миризми те удря в лицето. Мръсотията цари навсякъде. Така ли ще приключи тази наша прекрасна кенийска история?
Ами както си го направиш. Не останахме и 20 минути в хотела ни, който нямаше нищо
Беше някак си приятно и никак не ни се тръгваше, но нямаше как - стана девет и шофьорът ни Джон (типично кенийско име:-) ) вече ни чакаше.
След по-малко от два часа спокойствието и идилията ни забравиха, просто ни тръшнаха вратата под носовете и ни изхвърлиха навън. Не се опитвам да бъда поетичен, просто такова е чувството, когато влезнеш в Момбаса, пълна лудница. Сложно съединение от шумове и миризми те удря в лицето. Мръсотията цари навсякъде. Така ли ще приключи тази наша прекрасна кенийска история?
 |
| Нещо позитивно: персоналът на хотела сподели от храната си, за да не останем гладни вечерта. |
