Планът беше да тръгнем от Енкарнасион сутринта, да складираме раниците на автогарата в Посадас и да разгледаме аржентинския му брат от другата страна на Парана. Проливният дъжд промени плана. Издебнахме дупка в пороя и скочихме на спирката да чакаме рейса за Посадас. Когато не ти трябва, минава по-често. След 30 минути влезнахме и поседнахме. Изведнъж започна да се пълни с хора, о не, започна да прелива. Шофьорът качваше всеки желаещ, а вътре хората се изнервяха. То не бяха торби за пазар, колети, кашони, бебета, луди, миризливи. И ние с раниците за капак. На Парагвайската граница рейсът само нас чакаше да ни набият печата. После стана още по-зле, дъждът се усили и имаше задръстване по моста...за пореден път съжалихме, че сме се къпали. И в крайна сметка след още половин час влезнахме в Аржентина за втори път. Автогарата в Посадас беше като всичко останало там - мокра - и нашата културна програма се отложи. Имахме нощен автобус от 20.00. На гарата преобладаваха кучета и съмнителни физиономии и имаше една много долна кръчма с много високи цени. Намерихме офис на компанията, с която шяхме да пътуваме и се населихме на тяхното диванче. 7 часа пускахме корени, два пъти се смениха служителите и стана време да си легнем на кама седалките в автобуса.
