Да идем до Лима

    Турбуленцията от разглеждането на линиите Наска в коремите ни лека полека отмина. Даже се почерпихме с вкусни палачинки за обяд и вече с цялата покъщнина сме се изкиприли на гарата да чакаме автобуса ни за Лима. Леко притеснение се зароди в погледите ни, след като вече минаваше час след уговореното време и автобусът не идваше. Това не е нещо особено по тези ширини, но в случая бяха обещали да ни предупредят, ако има забавяния. Беше специален автобус, резервирахме си го още в Ла Пас. Нещо като Hop On Hop Off, ама на дълги разстояния, с гайд и с някоя друга спирка пътьом за разглеждане на забележителности. И вече закъснява с час, последният нормален автобус за Лима замина. Ние си правим план да се връщаме в хостела да спим и да си купим билети за директен автобус за утре. Въпросният така и не сме го плащали, та не е проблем да си купим билети за друг автобус при нужда.

И опа - изведнъж от прашния ъгъл едно задъхано момче идва с нашите имена и пита ние ли сме за Лима с много извинения за закъснението, ама имахме такива и такива проблеми и наводнения по пътя. Както и да е. Най-накрая тръгваме, автобусът е празен, в него сме само

Перу - Арекипа

    Беше ни тръгнало по вода. Мислехме си това още от летището, където доброто сърце на един служител на летището в Лима ни спести няколкостотин долара. Кацнали по обяд, Арекипа ни посрещна в пълна светлина - няколко върхове на кратери ни поздравиха заснежени, а ние щастливо заприпкахме да си търсим транспорта към хотела.

Луната

    Мечтите са опасна работа, особено ако реши човек да ги следва. Отдавна гледаме към луната и се чудим какво ли би било усещането да си там. Тъй като сме хора отдадени на страстта към пътуванията, решихме да го направим. Стигнахме на Луната.

Открихме много интересни неща, например там вече може да ходиш без специален космически костюм, американците са се постарали да създадат условия за нормално дишане. С помощта на братята руснаци даже са успели да създадат условия за определени форми на живот. Вижте следващата снимка:

Индия - Керала

    Като че ли за разтоварване от бързото темпо на Индия, точно на края на престоя ни, кацнахме в областта Керала. След прашното пътуване през пустинята на Раджастан, многобройния Делхи и модерния Бангалор, се пренесохме много на юг, към тропическия климат на зеленото кътче на Индия. Още по пътя от летището към града Кочи, където щяхме да прекараме една нощ, изненадахме отвикналите си от толкова зеленина очи. Буйната растителност дойде с бонус високата влажност. Но горещо или не, хвърлихме багажа в нашата къщурка и се насочихме към Fort Kochi. На път към еврейския квартал, дружелюбните млади жители на Кочи ни поздравяваха, а ние бързахме да видим колкото се може повече на светло...

Индия - Агра и Джайпур

    Тъмна Индия, рано сутрин. Делхи още спи, ние не. Правим мобилизация на всички будни и заспали части от телата си, за да започнем дългоочакваното и желано пътешествие до Тадж Махал. На всичко от горе това не е обикновен ден - аз имам рожден ден. След милите и леко сънени честитки от Бистра и Мартина отидох да получа подарък от заспалия персонал на хотела. На рецепцията цареше мир и спокойствие украсени с леко похъркване от рецепциониста и камериерите.

Индия - Делхи

    Столицата на Индия - Делхи - ще остави завинаги белег в сърцата ни.
Очаквахме разстоянията да са големи и народът - много. Първата изненада беше катафалко-подобната рикша, която взехме към хотела. След кратко лутане в района около хотела, успяхме да го намерим. Този хотел също ще остави белег в сърцата ни. Влизайки в стаята, от едната страна те посреща шумът от улицата, а от другата страна шумът и миризмите от вътрешния ресторант. А пък по-набитото око можеше да зебележи и някоя друга мравка по стените :) За нелюбителите на лукса, като нас, това не можеше да е проблем. Особено след като ни донесоха кърпи, само след третото напомняне от наша страна :). Денят прекараме в обиколка по забележителносите на града, с шофьор и кола. Той ни чакаше колкото време е нужно, докато разгледаме и после ни отвеждаше към следващото място.

Индия - Бангалор

    Бангалор - още известен като Силиконовата Долина на Индия - е главният град на щата Карнатака. В последно време е станал много заселен точно заради многото софтуерни компании, отварящи офиси там. Така е станал по-модерен, по-застроен и по-лъскав. Не отсъстват непавираните тротоари, а някои дълбоки дупки, зеещи към водите от канализацията, дори станаха екстремно преживяване за Марти. Тя имаше нещастието да падне в една такава дупка по време на проливен дъжд и после нито сешоарът помогна особено на мокрите и маратонки, нито стократното премиване в банята. Най-тъжното беше, че в същата дупка бе намерен мъртъв плъх на следващия ден. Още са неясни причините за смъртта му - дали се е опитал да я последва или просто е решил да поплува.

Но това е най-лошото, което може да се каже за града. Иначе беше пълно с най-различни ресторанти, заведения, огромни сгради и повечето места бяха в различен стил. Дори и да си от Тексас и да се наложи да поостанеш в Бангалор, тексаската кухня, че и обстановка, няма как да ти липсват. Ние ядохме в типичен за Раджастан (друг щат на Индия) и в японски ресторант.

Индия - страна на контрастите или страна на действието?

    Ходенето ни в Индия беше както известно от дълго време, така и се променяше до последния момент. Дори съставът на компанията ни се промени - за добро. Новосформираното туристическо дружество с уникален идентификатор специален туристически шал беше готово да покори Индия. До последния момент търсихме хотели, добавяхме дестинации към нашето индийско пътешествие и уреждахме какви ли не детайли.

    Една от малкото ни снимки с отличителните ни шалове. Малко са, защото единия се наложи

Валенсия - Град на изкуствата и науките

Едно творение е впечатляващо, ако омагьоса окото на всеки един наблюдател. Едно творение е по-впечатляващо, ако успее да докосне душата на всеки един посетител. Едно творение е най-впечатляващо, когато успява да запази вечен спомена от омагьосаното око и приятно докоснатата душа. Града на изкуствата и науките или Ciudad de las Artes y las Ciencias на испански, определено е едно от най-впечатляващите човешки творения, което завинаги си има запазено място в нашите спомени.

Валенсия

    Валенсия е град с пресъхнала река в него и младежко настроение и старинно обаяние.
Пристигайки вечерта, докато се ориентирахме по малките улички на центъра, забелязахме колко оживено и светло е вечер. Нашето място за преспиване беше на задънена малка уличка точно в идеалния старинен център на града. Края на септември- времето беше идеално да поседиш на някое от многото открити кафенетa и да пийнеш и хапнеш в добра компания.

Бали - краят на историята

    Всяко хубаво нещо има и своя край. Така и нашето пътешествие беше към приключване. Но ние не се предаваме лесно, вместо да спим до късно и да се подготвим психически и физически за дългото пътуване на обратно към България, ние си организираме полудневна обиколка на места, които не бяхме посетили по време на престоя си тук. Сутринта след опаковане на багажа яхнахме моторчето за последно и се запътихме към оризовите полета на Чангу, за да закусим. По пътя задминахме церемония.

Бали - плажове на мечтите

    Време за плаж. Даже за два. От най-красивите и най-трудните за намиране. Тези две характеристики изглежда вървят ръка за ръка. 

    По едночасовия път към най-южната част на острова спряхме, поогладнели, на най-

Бали - юг

    Стигнахме и до момента да отделим цял ден на южната част на Бали или по-правилно казано - Bukit Peninsula. Говори се, че тази част на острова е завладяна огромни хотели, строежи и всичко е с комерсиални цели, дори че усещане за "истинския Бали" не се долавя. Злите езици не спират да говорят. Нека добрите езици се опитат да ги опровергаят :)
    Започнахме деня от залива Tanjung benoa. Там с пълна сила вилнеят търсачите на водни и плажни преживявания. Гмуркане, плаване, разходка с лодка, летене, катери, банани, курабийки и какви ли не странни съоръжения едвам се разминаваха в морето. Врява се дочуваше от всякъде - независимо дали някой се радваше бурно на успеха си s джета или друг крещеше от страх, докато му дърпаха въжетата да го приземят. Ние, будалите само закусихме на фона на всичко това и продължихме с разходка до Turtle Island (острова на костенурките). От брега стигнахме до там с малка лодка с прозрачно дъно, през което би трябвало да се виждат риби. Само че не се случи точно така - лодкарят ни светна да хвърляме парченца хляб отстрани на лодката и да гледаме рибите. Самият остров на костенурките беше място почти на морското равнище, където живееха и то доста добре не само костенурки, но и представители на други животински видове. Нещо като малък зоопарк, но с акцент върху костенурките. Още от джапането във водата ни посрещна мъж, разходи ни през костенурките, останалите животни, снима и т.н.
Усещане като към ВИП гост, само че това го правеха със всички пристигащи.

Бой за хляб

Джава - Йогякарта и наоколо

    Историята за ерупцията на вулкан Кракатау в близост до остров Джава ме впечатли още от малък. Намирайки се на един час полет от Бали до центъра на Джава, беше грехота да не го посетим. Едноименния език за програмиране, който ползваме на работа, също допринесе към желанието да посетим това прекрасно място. И така, свързахме се с локална агенция и ето ни на, в 5 часа сутринта на летището в Денпасар на нисък старт за полета към Йогякарта или Джогджакарта (Yogyakarta, Jogjakarta), културната столица на острова.

    С пристигането си получихме топло посрещане от местния гайд Сурио (слънце) и шофъора

Бали - остров Лембонган

    Остров Лембонган представлява късче земя с площ около 8 кв.км, съвсем близо до Бали. Решихме да се разходим и натам, да опитаме подводния и надводния свят. Обадихме се на номера от една брошура, която предлагаше екскурзии до там и на следващата сутрин ни взеха от нашата вила. Закараха ни до добре познатия ни Санур, от където тръгват много лодки, яхти и други водни превозни средства за островите Лембонган и Пенида, и съвсем малкия помежду им Ченинган. Изкуството на качването на лодката се състоеше в това да уцелиш правилния момент без вълна наблизо, докато си нагазил в морето до колене и се целиш в лодката. Интересно, ако наистина е бурно морето, кой ли щеше да го овладее това изкуство.

Бали - Джимбаран

Разходките по тъмно на плажа са романтично, но изискващо повишено внимание преживяване. Установихме това вечерта, когато се наложи да прекосим целия плаж на Джимбаран, за да стигнем до мястото, където бяхме паркирали моторчето си. Но денят беше свеж и насищащ с впечатления, както може да очаква за всеки ден...
Джимбаран се намира на южната част на острова, затова трябва да се премина областта около летището, най-тясната част. Единствената ни възможност беше пътя за летището, широк и много натоварен, с кръгови, задръствания и динамични участъци. 

Наце вече на всякакви пътища можеше да кара със скутера. Даже на моменти се буташе като истински местен :)

Бали - северът

Естествено проспахме алармата в 3 сутринта, по-точно заспахме пак, след като я изключихме. Събуди ни нашия гайд, тропайки по стъклената врата на спалнята ни :) Добре, че беше така оправен да ни потърси.
Бяхме готови по войнишки за 5 минути.
Идеята беше да сме на плажа Ловина по тъмно, за да се качим на юкунг и да отидем да гледаме делфините. Малко преди 6 часа десетки лодки юкунг заплаваха навътре в морето. Когато слънцето започна да изгрява, започна и ловът на гледки на скачащи делфини. Щом някой зърнеше делфин, почваше да маха ръце и да вика и така привличаше всички останали лодки, които се втурваха с пълна мощ. Този план беше доста глупав, защото не постигаше нищо друг освен да изгони делфините от мястото, където са се появили. Такава гоненица наставаше, че съм сигурна, че делфините са се присмивали на хората.
Ние бяхме късметлии, защото няколко пъти видяхме делфини доста близко до нашата лодка.

Дори и да не успееш да видиш делфини, което твърдят е в под 10% от сутрините, поне виждаш уникални гледки към брега и изгрева.

Бали - разходка в Санур

Дойде мигът, в който трябваше да се пере. Денят започна с две торби мръсни дрехи и първата постройка с надпис "Laundry". Трудно, но успешно уговорихме до довечера да ги изперат (излезна десетина лева), и се запътихме към Санур, известна крайбрежна област с още по-известен плаж. A по пътя за там отново ни спряха пътни полицаи. Този път беше акция по случай първи юни и спираха всички мотористи, с цел да повишат безопасността по пътищата. Нямаше забавен разговор с полицаи както миналия път, но пак ни снимаха за статистиката и пак не можеше ние да ги снимаме :)
Плажната променада на Санур е дълга, павирана и приятна за разходки и колело. Съвсем наивно оставихме мотора в единия край и после краката ни окапаха от ходене. Обходихме цялата променада два пъти (около 8 километра), докато харесаме шезлонги. Повечето хотели и вили бяха едноетажни или двуетажни постройки, поддържащи чара на мястото. Табелите с указания за евакуация при цунами гласяха да бягаш към няколкото по-високи хотела във вътрешността. На много места пясъкът съдържаше какви ли не боклуци, а водата беше интересна - плитка и с онези дългите водорасли...имаше и няколко малки кея, с къщурки за йога и релакс на края, идилия.

Бали - сафари

Bali Safari and Marine Park напълно оправда прекрасните отзиви, които бяхме чели за него.  Рано в зарана се яхнахме на моторчето от Чангу и за няма и 50 минути бяхме там. Платихме си на входа, билет със стандартното сафари и шоу с допълнение яздене на слон. Забързахме през парка, защото часът ни за яздене наближаваше, и все пак имахме време да понахраним един слон с моркови, беше много забавно, как ли не си извиваше хобота само за да се докопа до морковчето. 

Бали - духовност и слава

Днес яхнахме мотора и се отправихме към Тана Лот (Тanah lot) -  един от най-известните храмове на Бали. Защо ли?